Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Литература arrow Анализ на стихотворението "Юноша" от Христо Смирненски

Анализ на стихотворението "Юноша" от Христо Смирненски
Оценка: / 12
СлабОтличен 
Автор Йорданка Радева   

 

Има нещо силно , което споява отделните творби в стихосбирката на Смирненски "Да бъде ден" и това е несъмнено усещането на живот, в чиито полюси са концентрирани двата свята- на онеправданите, отритнатите от обществото, на малките хора от покрайнините на столичния град и тези, които са властимащите, господарите на деня.  Така двата свята, на бедни и богати, населявани от внушителни персонажи, са основните образи в книгата. Може би тъкмо затова напрежението в така очертания полярен модел може да бъде разрешено единствено чрез индивидуалния бунт, преминал по-късно в революция.

Своебразна персонална генеалогия на бунта очертава лирическият текст на "Юноша". То разкрива инициацията на отделния индивид и приобщаването му към силата на "тълпите". Пресъздаден е преходът от индивидуалните към колективните ценности, механизмът на на възникване на тълпите и оформянето им като огромна осъзната сила, способна да помете всичко уродливо пред себе си. Неслучайно Аз-ът е юноша, намираш се в етап на биологичен и социален преход. Поради тази причина целият лирически текст е разгърнат чрез двойки представи, бележещи младостта и зрелостта. Вълнуващо затрогващ е първоначалният наивен възторг на лирическия говорител. Това е юношата, прекрачвайки прага на живота с широко отворени очи, щастлив в своята младост. Затова поетът е използвал образите на пролетта, младостта и метафората на пробуждането. Правейки първите си стъпки", младежът е очарован от красотата, която открива пред себе си -както в "сивия ден", така и в "цветната майска зора. "В унисон с представата за зората са и

 образите на "лунни лъчи" и "друм от цветя", които допълват визията за светъл живот. Всичко това извиква символиката на на светлината и пролетните цветя като метафори на живота, но новото начало, на щастливата младост. Така се поставя акцент върху непорочността на юношата, върху необременения от грижи живот и непознаване на злото. Те изграждат образа на юношеството, на младостта. Негов котрапукт е картината на страданието, предадена в духа на на символична смърт. Проследяването на житейския път на лирическия герой напомня архаичния разказ за детето, непознаващо живота, но преодолявайки изпитанията на живота, навлиза смело в света на зрелостта. Началото на пътя е откроено чрез противопоставителния съюз "но", бележещ обрат в развитието на персонажа. Именно сега настъпва разминаване между действителност и очакване. Вместо "пролет", "химн" и "ябълков цвят" младият човек открива непозната действителност-"раззинали бездни", "черни стени", "злодей непознат". Инверсията, алитерацията и непременно символиката на черния цвят бележат причините за страданието. Те се асоциират и с мрака , с потисничеството , със страданието, със злото въобще по земята. Представата за" облаци злоба и демонска стръв", внушава идеята за всеобщо вселенско зло. Това е "Златолуспест гигант", чиято представа за страховитост и жестокост е въведена чрез множество детайли-"кръв и сълзи", "изтерзани лица", "плачове", "оковния звън". По този начин чрез слухови и зрителни представи се внушава идеята за мащабността на страданието. "Златний телец" се превръща в олицетворение но злото, на господстващата класа, това е всичко онова , което потиска, смазва обезличава хората от покрайнините на големия град. В такава поробваща атмосфера човешкият дух е "обруган, окован", "под трънен венец". Включването на християнска та символика, асоциираща "човешкия дух" с Христос, бележи космическо страдание. Така то напомня за Апокалипсиса-ритуалната смърт на човечеството, след което идва сътворението, на новия ден. Така постепенно Смирненски въвежда идеята за бунта, чрез който ще се постави ново начало на по-добър живот. Като използва метонимията на сърцето, поетът поставя акцент и върху силата на зародилия се човешки гняв. Ето защо и Аз-ът вече знае корените на злото:"Аз познах свойте братя във робски керван". Знанието за теглото и действителността се подкрепя оти от неговата съпричастност към "свойте братя". Променил вече своето светоусещане , той има друга нагласа за живота и за своето място в него.  От статичен съзерцател в началото, сега вече се превръща в активна личност, която знае свето място и своето призвание. Затова заедно със съзряването на юношата е въведен и образът на бунта чрез метафорите на пламъка , пожара, урагана. Те подсказват за стихийната мощ на въставането, на гнева, на осъзнатата сила. Саможертвата е видяна като "пир непознат", а безглаголните изречения и апосиопезата извикват усета за възторженост. Започва триумфалното рушене на стария прогнил строй, след който несъмнено започва ново начало, дълго чакано човешко добруване, скрито в "лъчите на нова зора. "

 Безспорно най-ярко преходът е представен чрез признанието на самия лирически говорител в началото:"Аз не зная защо съм на тоз свят роден/ и не попитах защо ще умра", което в края на творбата звучи вече по друг начин:"Без да питам защо съм на тоз свят роден, /аз ще знам защо ще умра. "Така във финала на творбата лирическият герой е осъзнал призванието си , готов на борба и саможертва в името на по-добрия живот.