Начало arrow Литература arrow Есета arrow Излишните хора (есе)

Излишните хора (есе)
Оценка: / 13
СлабОтличен 
Автор Илина Станева   

 

    Дали има такива? Не вярвам,че на този свят са съществували някога „излишни хора”, такива които никога не са, а и са нямали желание да направят нещо за обществото, за близките си или за любимия човек. Дори не бих си и помислила за това, до този момент…

   Не знам за вас, но на мен ми се е случвало да бъда „излишна”. За добро или зло това не се случва често, но надали е просто така - за разнообразие, най-вероятно има някакъв замисъл, урок от живота, поука, която трябва да си извлечем на определена възраст за  действията ни в бъдеще. Дали това е прищевка на съдбата или просто отклонение от правия, осипан с надежди път, път, който така или иначе трябва да извървим? Дали е просто чувство това да си излишен или ни подготвя за остатъка от живота ни, който ще прекараме в същите тези съмнения?

   „Всяка жаба да си знае гьола” - старите хора са го казвали на децата си, най-вероятно и аз ще го казвам на своите, но какво означава? - че не трябва да се бъркаме в чуждите работи, защото не е възпитано или, че ще се чувстваме различно на друго непознато до сега място? Винаги ще има моменти, в които ще се чувствам излишна, по един или друг начин ще го преодолея, ще се вмъкна в забързания и целенасочен вихър на нашето време наречен живот. Ще възникне проблем, когато се почувствам излишна сред приятелите, семейството ми или дори обществото, в което съществувам. Това се е случвало един единстен път и се надявам никога да не се повтори. В този период от моя кратък житейски път единственото нещо, което ме караше да се чувствам излишна бях самата аз. Реших да следвам стара мъдрост и колкото и странно да звучи - посях дръвче. В подобен миг, не дай Боже повече, човек трябва да се вземе в ръце, да разбере какво пропуска, докато е „излишен”, да пеостанови набързо ценностната си система и да погледна на живота от друга гледна точка, била тя по-добра или по-лоша от неговата. От както съм се родила ми казват, че ако човек през живота си е посял поне едно дърво, то той не е живял напразно, мога единстено да добавя, че подобно действие дава на човек нов поглет на нещата от живота, на това което е направил и което ще направи,на краткия и мигновен живот, с който природата ни е дарила.

   Може да не съм права за много от нещата, които пиша, най-вероятно с това самозалъгвам както себе си така и останалите, но в едно съм сигурна - живота ни е даден, подарен не знам от кого или защо, но нямаме време за разбираме подобни дилеми, единственото сигурно за него е че минава бързо, само да затвориш очи и може никога повече да не ги отвориш…и най-важното - никога живота не е излишен.