Начало arrow Литература arrow Есета arrow За любовта и омразата (есе)

За любовта и омразата (есе)
Оценка: / 88
СлабОтличен 
Автор Йорданка Радева   
Винаги много се пише и говори за тези чувства,но едва ли някой може да даде точното определение за тях.Защото, когато обичаме и когато мразим, сме подвластни единствено на емоциите си,като че ли в този момент нищо друго не ни интересува и живеем само за мига...

 

Винаги много се пише и говори за тези чувства,но едва ли някой може да даде точното определение за тях.Защото, когато обичаме и когато мразим, сме подвластни единствено на емоциите си,като че ли в този момент нищо друго не ни интересува и живеем само за мига.

 Вярно е,че когато попаднем във владенията на любовта,светът ни се усмихва ведро и ни понася на крилете на вълшебната омая ЛЮБОВ.Толкова сме окрилени от това свое неизживяно опиянение,че ни се струва, като че ли само ние сме на света.Да, ама не.Защото и други обичат,и други се чувстват като мен прехласнати и всепогънати от образа на любимия човек.Та нима не е прекрасно ,вплели ръка в ръка ,да бродим по топлия пясък в нощта,безмълвно вперили поглед в нашата звезда!Сърцата ни туптят,ръцете ни се потят и не знаем какво да си кажем,защото мълчанието ни красноречиво говори вместо неизречените думи.Така става почти винаги. Може би любовта е една и съща,само ние да си мислим,че дошла при нас,тя е най-силната и непобедимата.

Всеки мечтае да изживее любов като на Ромео и Жулиета,една наистина неувяхваща любов,която те прави силен и устойчив на житейските бури.За любовта на двамата млади знае всеки млад човек от която и да е страна.Примерът им прави днешните влюбени по-силни,защото това е любов до смърт.Затова днес всеки ,посетил градчето на влюбените,непременно посещава дома на Жулиета,виждайки оня балкон,обкичен със зеленина,под който Ромео е чакал своята любима. Така както се пее и в нашите народни песни за любов до гроб.

 Много са примерите от световната и нашата литература за любов до гроб. Може би трябва да споменем и Самсон и Далила,също доказали своята вечност във любовта. Не са малко примерите и в нашата литература за това. Нима Мина Тодорова не вдъхнови поета Яворов да напише едни от най-хубавите поетични творби с любовна тематика?!Каква по-хубаво изпята песен от"Две хубави очи" за любимата девойка...Какво вълшебство и каква ефирност на образа на тези две хубави очи ,омаяли поета още с първо виждане!Или Славейковата Гергана,която, влюбена в Никола ,остава вярна до гроб.

 Да,знаем да обичаме ,но знаем и да мразим. Когато ни наранят,когато ни предадат,когато ни отхвърлят-ставаме раними и готови докрай да защитаваме завоюваното.Обратно на обичта ,която ни прави благородни и добри,омразата може да ни доведе до безумство.Ставаме подли и коварни,способни на неконтролируемост,защото ни боли,много ни боли.Тогава душата плаче,а разум-няма.Може би ако можем да запазим благоприличие дори и в раздялата,тогава омраза няма да ни обзема,защото, може би сме помъдрели.

 Вярвам ,че и омразата е донякъде градивна,защото има на какво да се научим и от нея.Тогава тя ще ни прави по-силни,за да преодоляваме трудните житейски ситуации,пред които ни поставя Негово Величество Живот.