Начало arrow Литература arrow Есета arrow Защо не ти вярвам...че си истински? (есе)

Защо не ти вярвам...че си истински? (есе)
Оценка: / 1
СлабОтличен 
Автор Илина Станева   

 

    Защо не ти вярвам, че си истински? Защо идваш само, когато си отива залеза и си тръгваш с последните лунни лъчи? Защо усещам аромата ти, когато си близо до мен, а не мога да те докосна? Защо чувам стъпките ти в мрака и шепота ти зад мен, а не мога да те видя, като отворя очи?

   Минаваш през мен като призрак, живееш в съня ми, като че  ли е твой, нахлуваш в мислите ми с взлом, а накрая ме питаш - вярвам ли? Какво да правя с теб - крадец на мечти, какво да сторя, за да не мисля за теб, щом затворя очи? Ограбваш ме с твоите лъжи, разплакваш ме с истини святи, прогонваш всичко истинско в мен и после те моля със сълзи. Що за човек си ти? Или пък не?

   Не ми оставяш ни миг покой със своите кафяви впити в погледа ми очи, не ме жалиш с красивите си думи и милите закачки. Ще устоя на опасния ти чар, когато те зърна, но коленете ми ще омекнат, щом ми кажеш просто: „Здравей”. Не знам реалност ли си, или просто сън, сътворен от моите мечти. Не знам истински ли си ,или само красив кошмар, който ще се изпари, когато отворя очи. Не знам дали да ти вярвам, или да подлагам на съмнение всяка твоя дума. Не знам защо продължавам да мисля все повече за теб с всеки изминал миг и защо с всяка секунда се самозалъгвам все повече,че съм те забравила.

   Минаха години, времето избеля, ...аз те забравих. И сега, когато си отивам от този свят, от безжизненото ми тяло капят последните капки надежда, надежда, че ще те намеря. Сигурна съм, че ти си бил някъде там, най-вероятно далеч от мен, а може би толкова близко, че дори да не съм подозирала, но това вече няма значение, нищо вече няма значение. Аз бях...просто бях и те търсех, търсех те ден и нощ, години наред и те забравих... Ти бе този, който толкова дълго време и на толкова много места издирвах, а не трябваше да е така, нужно бе и ти да жадуваш за мен, както аз за теб, да искаш да си близо до мен, както аз исках да съм до теб, това щеше да е любов..., но вече е късно, и двамата закъсняхме...