Начало arrow Литература arrow Есета arrow Дяволът в днешно време (есе)

Дяволът в днешно време (есе)
Оценка: / 20
СлабОтличен 
Автор Айгюл Асанова   

 

Има вечни истини свързани с нашия живот. Истини, изписани и в най – истинската книга – Библията. Посланията в нея са предадени на хората чрез думите и поведението на Бог. Всичко изречено от него е добро, носи любов и има за цел да направи човеците по – човечни. Но още от миналото е ясно, че наред с Бог – символ на доброто, съшествува и образа на Дявола – символ на злото. Дяволът е хитър, злонамерен и цели да злепостави хората, да им пречинява тревоги и да ги обърква. И за съжаление често успява. Как ли? По най – различни начини.

В XXI век човечеството все повече се раздвоява между материалното и духовното Съществуването на злоба, завист и егоизъм стои в основата на всяко действие на хората. Изкривяването на ценностите и ценностната система е породено не от нуждата за пари, а от желанието да притежават повече от приятеля си, да потискат и тъпчат достойнството му, каквото в действителност ти нямаш, тъй като е „продадено” за власт. Познаваме хора, за които знаем че са продали душата си на Дявола, т. е на злото и нечовешкото. Приели сме, че когато „Дяволът те дърпа за опашката” не е на хубаво.

Всеизвестна истина е, че днешното поколение не се интеренсува от нищо. Сякаш все по – подвалстно на Дявола става. А това не води до нищо добро. Изпълнен с гняв към трудния живот, който сме принудени да водим, ние сякаш сме сърдити на целия свят. Забравяме за чистото и искрено приятелство, което може да стопли сърцата ни. Забравяме или не искаме, защото не са ни научили, да помогнем на някого без да чакаме нещо в замяна.

Забравяме, че трябва да се горедеем, че сме българи, защото имаме славно минало и история, богато настояще с най – ценното – българи, доказали своя ум пред целия свят. Забравяме за Вазов, Ботев и Левски. Забравяме за българската роза, за българските постижения в науката, изкуството и спорта. Забравяме важните неща, а се отдаваме все повече на пороците, които не водят до нищо хубаво. По – лесно е да нагрубим някого, вместо да си поговорим спокойно с него. По – лесно е денят да преминава в безмислено мотаене по улиците, където Дяволът те дебне зад всеки ъгъл за да те повлече по совето надолнище. По – лесно е да поискаш назаем нещо или да излъжеш, вместо да осмислиш ежедневието си, да опитваш да постигаш мечтите си.

Да не говорим как ранното разкрепостяване на поведението на младото поколение му дава възможност да посее семената дадени от Дявола. Как алкохолът, наркотиците, липсата на духовни ценности ни опропастява. Колко от нас ходят на кино? Колко са влизали в театър или слушали концерт на живо? Но всички сме били в дискотека, забравили да попитаме вкъщи дали имат нужда от помощта ни. Неистинското в живота принуждава хората да търсят нови начини за постигане на щастието. А то може би е съвсем близо до нас, около нас. Измамата, властолюбието, егоизмът, лицемерието и глупостта всякаш ще съпътстват хората. Но всеки трябва да намери сили и да им обърне гръб, каквото и д аму обешават те. Защото над тях има нещо по – истинско, по – човешко и по – ценностно – обичта, доверието, приятелството. Те са вечните истини изписали пътя на човешкото щастие.