Начало arrow Литература arrow Есета arrow Другото лице на свободата (есе)

Другото лице на свободата (есе)
Оценка: / 9
СлабОтличен 
Автор Александра Сергева   

 

Студено е...Тъмно е...Сама, бавно вървя по разкаляния път. Не мисля за нищо, дори накъде отивам.. Единственото нещо, на което обръщам внимание са голите дървета, чийто клони свистят зловещо от вятъра. Глухият шум на човешкото битуване е далеч зад мен.

Студено е.. Тъмно е.. Сивото небе се е надвесило над хоризонта, а мракът ме обгръщаше все повече и с всяка крачка, аз се чувствах някак си "по-освободена". Озадачаваше ме само какво търсех, накъде продължавах. Очаквам нещо или..?

Студено е..А аз продължавам да вървя. Малки, горещи капки по лицето ми се стичат и се сливат със сълзите на Природата. Защо плача? Не зная.. Къде отивам? Никъде? А има ли път за никъде?

Тъмно е..Не ме е страх! Аз съм свободна да правя това, което си искам!!! В този момент единствено ехото ми отговори и се оглеждам.. Защо няма никой в целия Свят около мен....?

Нахлух в живота ти с последния есенен лист, един вълшебен миг, една искрица, проблясна някъде там в отдавна забравено кътче, дълбоко в сърцето ми. Но жалко всичко се състоя в рамките на една секунда, която за мен за мен продължи като цяла вечност.

Но не се притеснявай за мен! Не ме е страх от мрака! Нито от студеното! Но това не означава, че не обичам топлината и светлината.. Напротив!

Топло е..Светло е..С уверена крачка вървя по Пътя и мисля за себе си. Веселият шум на човешкото съществуване наближава.

Топло е..Светло е...Искрящите слънчеви лъчи, с нежност докосват покривите на къщите. Един силует ме чака на Пътя, и сякаш само той е осъзнал моя копнеж по свобода. Приближавайки се, в него познах теб.

Топло е ...Светло е.."Не се страхувай от студа щом си с мен"- това бяха и твойте думи.

Светло е.."Слънцето Озарява Пътя, по който ще ме намериш"- запомни това..Отдавна очаквам тази среща, а ти?..

Твоето малко есенно листо за момент се завърна.Можеш ли да удължиш момента и да го превърнеш във Вечност?!

Окъпаното небе се оцветява от приказен свод. Недей поглежда със съжаление назад! Пътят беше моя дом. Редом с него намерих своята Свобода, а чрез нея открих  нейното отражение - Самотата. Колкото по-независима бях, толкова по-остра беше и Тя.

Не искам да бъде така, а ти?

Подай ми ръка и нека извървим този Път докрай...