Начало arrow Литература arrow Есета arrow Борбата с вятърните мелници (есе)

Борбата с вятърните мелници (есе)
Оценка: / 44
СлабОтличен 
Автор Айгюл Асанова   

 

Литературата отразява действителността, но много често нейните герои стават част от живота на хората, заживяват вечен живот. Стават образи – символи. Такъв е и Дон Кихот – знаменитият идамо, превърнал се в символ на вечния стремеж на мъдрите да направят живота по – справедлив, по – достоен.

„Животът без надежди и илюзии е лишен от смисъл”.  Колко истина се крие в тези думи на Дон Кихот. Колко много са търсачите на щастие днес? Безброй са хората, посветили живота си на някаква идея. И тя става всичко за тях, става единствен смисъл на битието им, изпълва със съдържание дните и нощите им, подхранва с живителни импулси тяхното съществуване. Борбата с вятърни мелници ги преследва и днес.

Мечтата на Дон Кихот за справедливост и щастие днес е мечта на всички хора. Ето – забързаните хора от моето ежедневие ги води една надежда, един вечен стремеж – денят им да бъде по – светъл и по – лъчезарен, по – добър и по – красив. Тази надежда окриля делата им, влива сили в гърдите им. Вяра в успеха, възторг при мисълта, че ще осъществи своя идеал – тези чувства са ни оставени като ценно наследство от незабравимия герой на Сервантес. И както той в онова далечно време двеста години след гибелта на рицарството като странстващ рицар дири приключения по испанската земя , изпълнен с радост, надежди и възторг, осъществявайки един след друг своите подвизи, така и днес безброй хора са понесени в огнен устрем към един нов свят.

Днес Дон Кихот е нужен със своята мъдрост. Да ни научи как да търсим доброто там, където има само престъпление, порок и корист. Как да намерим радост в безрадостния, труден и жесток понякога живот. Да ни даде зрънце от своята вътрешна духовна сила, от своята морална простота и чистота. От него можем да отпием глътка живителен сок благородство, безгранична обич към всичко човешко.

„Разумът е даден на човека, за да разбере, че неможе да се живее само с разум” е казал Ерих Мария Ремарк, защото чувствата себепознанието са истинска мъдрост, която в очите на обществото често изглежда като лудост. Борбата с вятърно мелници е израз на човечност и сила, способни да вършат чудеса. „Пътят на добродетелта... струва само по себе си много повече от кръвта”. Човек е създаден да живее,а  не да съществува. Велика мощ на Дон Кихот идва от вярата, от идеалите му. Той е пример как да се изживее светът по най – добрия възможен начин, а именно чрез желаниято да се твори добро, да се следват идеалите на дело.

За да постигне лично щастие, човек се нуждае от свобода, която е „най – висшето благо” Трябва да приемем човечността, честността и предаността за наша същност. Сърцето ни да е изпълнено с отзивчивост, милосърдие и езкористност. За да разберем, че бездейният, безцелен живот е безполезен, никому ненужен, че човек трябва да бъде мечтател и борец за щастието на хората.

И повярвали в неговата правда, понесени от вихъра на неговат вяра в тържеството на доброто и справедливостта, ще вървим напред с думи, озарени от надеждата в утрешния ден.