Начало arrow Литература arrow Есета arrow Любовта като радост и любовта като грях (есе)

Любовта като радост и любовта като грях (есе)
Оценка: / 66
СлабОтличен 
Автор Айгюл Асанова   

 

Живеем в трудни времена, когато човешките ценности са подложени на изпитание. Човешкият живот е възел от отношения, в който често се борят две начала – любовта и дълга. Те са заложени в човешката природа от раждането и носят силни усещания и преживявания. Те поставят на изпитание устойчивите принципи на човешкото – верността на човека към себе си.

Любовта е „най – скъпоценното благо на този свят, до което мнозина не се докосват”, но който усети нейната сила, събужда всичките си сетива. Любовта е радост, най – осезаем допир със света. Тя не се подчинява на никого, дори и на себе си. Тя прекрачва граници, противопоставя се на традиции. Често приемана като грях, тя изпълва личния свят на човека, носи противоречия, но и дава смели решения, които водят до превратности.

В различното време любовта е възприемана различно. Така в ренесансовия „Декамерон” любовта се налага като антитеза на егоизма и изродството, отприщени от страха пред смъртта. Любовта схващана като неотменно право на новия ренесансов човек в стремежа му към щастие и себеизява е по – силна от съсловните прегради, от дълго продължилата спекулация с религиозните догми и от чисто човешките скрити намерения срещу нея – плод на злобата, завистта, алчността и коварството. Жестокостта срещу влюбените още повече допринася да се откроят и запомнят тяхната всеотдайност и вярност един към друг. Още Бокачо е стигнал до поуката, че свободният от миналите си задръжки човек на новото време  не може да защити любовта си по друг начин, освен с жертвоготовност, доблест и със зачитане на правата на другите.

Човек е господар на собствената си съдба най – вече в случаите, когато не върви срещу общочовешките ценности и зачита непреходната във времето сила на доброто. Любовта действаща в съюз с красивото и доброто в живота, е способна да преодолее всички трудности и неволи, а влюбените накрая винаги намират щастието. Любовта – като символ на щастие и радост – винаги побеждава.

Любовното чувство е свободно, разкрепостено и всеки има право на него, независимо от мястото, което заема в обществото. Да обичаш е духовен дар за човека. Усещане за божествена красота изпълва душата. Човекът е духовна щедър и безкрайно великодушен. По сила се равнява с природата, която го е създала и дарила с любов. За да обичаш трябва да имаш сили да защитиш правото си на любов сред противоречивите и твърде враждебни обстоятелства  на живот. Общоприетото е жалка преграда за жизнената сила на реалните човешки страсти. Те винаги разрушават изкуствените бариери на фалшивия обществен морал. Всяка забрана е съблазън за греховни помисли. Плътските наслади са в синхрон с изобретателната находчивост на човешкаат мисъл. Тя доказва, че преди всичко любовта е преди всичко свободен емоционален избор.

Представите з ародова и аристократична чест често влизат в противоречие с хармонията на любовта. Законите за човешкото щастие са несъвместими с обществената и социалната йерархия „ У всички плътта е една и съща”. Радостта и щастието изпитани от любовта, не могат да бъдат обект на престъплението и накзанието. Така е било винаги, така е и днес, в съвременния век.

Повелите на времето и нравствените ценности поставят личността пред важния избор на сърцето. Щастието и любовта са част от житейския кръговрат. Без тях се нарушава хармонията в човешкия духовен свят. За постигане на пълнота на човешкото съществуване е важно постигането на лично щастие и съхраняване на любовта.