Начало arrow Литература arrow Есета arrow Милосърдието – необходимо ли е в днешно време (есе)

Милосърдието – необходимо ли е в днешно време (есе)
Оценка: / 16
СлабОтличен 
Автор Михаела Конова   

 

В младостта си всички сме мечтатели. Мечтаем за щастие, любов, разбирателство с другите около нас, за по-конкретни материални неща – хубав подреден дом, лека и добре платена работа, кола, вила и т.н. Мечтаем за безпроблемен, безбурен лек живот. Но за колко от нас той се оказва такъв?

Както всички хубави неща, и оттърваването от илюзиите иска време. Нужно е това време, за да разберем, че животът е суров, че в повечето случаи ни раздава удари, вместо ласки, че трябва да се борим и да отстояваме себе си, идеите си, постиженията си. Мнозина не издържат и падат повалени – стоварват се върху тях удари, носещи им физически или психологически травми. Все по-често на въпроса “Как си?” чуваме ироничния отговор : “Добре, ама ще се оправя!”. Жилав е българинът, не се предава лесно, но за това оправяне са нужни не само собствени сили и кураж. Много често е необходима и друга помощ – една протегната ръка, едно рамо, на което да се опреш в трудния момент, една усмивка и една вяра, които да те подкрепят и да ти дадат сили, да ти вдъхнат надежда. Нужно е приятелство, доброта и милосърдие. Нужно е добро сърце, което да се трогне и да те накара да почувстваш, че си нужен на другите и можеш да облекчиш живота им, да намалиш или да отстраниш болката и нещастието им.

Вгледайте се в лицата и в очите на разминаващите се с вас хора – колко много грижа, колко умисъл, колко болка ще видите. Рядко ше съзрете усмивка или доволство. А колко бихме искали да ги има по-често. Но животът е тежък и суров. Отвсякъде ни залива “черна” информация – еди-къде си отново толкова съкратени, толкова заболели, заразени, катастрофирали, убити и т.н. , толкова деца, останали сираци или отпаднали от училище, поради невъзможността на родителите да ги пращат да учат, толкова семейства, изхвърлени на улицата, или живеещи без ток и вода ... От синия екран, от радиото, от вестниците към нас се отправят апели за помощ за хора, за чието лекуване в чужбина е нужна огромна сума пари. Молят ни да проявим съчувствие и да бъдем милосърдни към всички ония, които сами са опропастили живота си, отдавайки се на алкохола или наркотиците. Опитваме се да бъдем търпеливи и внимателни с тях – щом най-сетне са решили да се борят за себе си, за живота си, най- малко е нужно да ги обругаваме и отхвърляме. По-добре с повече такт, упоритост и добронамереност да им помогнем да се върнат към нормалния живот. Отново се разчита на нашата доброта, на милостивото сърце на обикновения човек. Много е по-лесно да дадеш, когато ти самият имаш нужда и всичко при теб е разчетено и разпределено. Но пък тогава задоволството от постъпката е много по-голямо.

Извръщаме глави, когато към нас протягат в просия малки деца или стари баби, когато виждаме да се ровят в кофите за боклук хора, търсейки оттам дрехи или отпадъци за храна. Изпитваме неудобство и срам, но това достатъчно ли е, за да успокои съвестта ни? За нуждаещите се се сещат само покрай празници и избори. Тогава се редят благотворителни акции, афишира се милосърдие, а хората живеят 365дни с потребностите си и имат повече нужда не от милостиня, а от нормални условия на труд и живот. “Ний всички сме деца на майката Земя” – казва Христо Смирненски. За всички трябва да има сносен живот под Слънцето. И ние можем да помогнем – на себе си и на другите. Нужно е само в гърдите ни да бие голямо, човешко сърце, което да трепка и за другите.

Ще завърша с една строфа, която дава най-точен отговор на въпроса дали е нужно днес милосърдието :

Ако си дал на гладния

дори трошица хляб от своя хля,

Ако си дал на скитника

дори искрица огън от своя огън,

ако си дал на милата от своето сърце,

ако си дал на чуждите

живот от себе си –

не си живял напразно .