Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Литература arrow Есета arrow "Силата да останеш верен на себе си" (есе)

"Силата да останеш верен на себе си" (есе)
Оценка: / 118
СлабОтличен 
Автор Михаела Конова   

Вярата в себе си – това е една от най-важните нравствени ценности. Това означава да следваш принципите и идеалите си, да не скланяш глава и до край да отстояваш позициите си. Но не всеки човек притежава такава сила. Тя е присъща само на силните характери, убедени в правотата на избора си.

Човекът, издигнат в култ като най-висше творение на природата, е предмет на изображение в произведенията на старогръцката литература още от V век пр. Хр. . В трагедиите от този период той не е сляпа играчка на боговете, а активна личност, която отстоява своите позиции. На човека на своето време с най-убедителна художествена сила отговаря старогръцкият трагик Софокъл. Великият ученик Есхил познава отлично човешката душа и разбира, че човекът – добър или лош – проявява истинската си същност чрез своите постъпки.

Безспорно най-богатата на проблеми и идеи, въздействаща със силаат на хуманните послания и ярките човешки характери е любимата на Софокъл – “Антигона”. Разгръщайки конфликта между дълга към родината и вярата в принципите, сблъсквайки два силни характера, трагедията утвърждава вечните морални ценности, които лежат в основата на всяко общество. Тяхната защита понякога изисква жертви, техните последователи загиват трагично, но следването и утвърждаването им е равностойнона велик нравеюствен подвиг.

Образът на Антигона заема централно място в трагедията. Нейният характер е ядрото на творбата. Величавият патос и изключителното обаяние на образа й са едни от най-привлекателните страни на произведението. Героинята е от този тип хора, при които емоциите, мисълта и волята се проявяват с равностойна интензивност. Отстояващата принципите си и следвайки целите си Антигона се опълчва срещу Креон, водена от силната й вяра в себе си .

На пръв поглед Антигона и Креон си приличат. Убедени в правотата си, те са готови на крайно действие. Двамата са по подобен начин непоколебимо устремени към своята цел. Но колкото и да си приличат по твърдост, силата на Антигона е изцяло нравствена, докато Креон действа упован на своята власт.

Дори в най-тежките човешки страдания тази девойка остава безкомпромисна и вярна на себе си. Нищо и никой не е в състояние да я отклони от пътя й. Нито веднъж не наблюдаваме двоумение у нея. Душевната устойчивост многократно надвишава физическите й сили. Удивителна е нейната независимост и самостоятелност. Дълбоко убедена в собствената правда, антигона добива ясното съзнание за значимостта на делото и силно развито чувство за лично достойнство.

Трагизмът на героинята се очертава най-ясно в контраста между нейната беззащитност и жестокостта, с която я осъжда на смърт Креон. Духовната красота на Антигона и нравственото й величие се разгръщат в трагичния й плач в IV епизод. За своята вяра в себе си девойката заплаща с погубената си младост и неосъществените мечти. В горестното й сбогуване с живота, с родния град и с хората се разкрива трагичната й безпомощност, болката по невъзможното щастие , но и силата на духа й. Защото Антигона нито за миг не съжалява за извършеното, не изпитва вина и не се разкайва. Човешкият й край е трагично-величав, защото тя умира в името на прекрасната хуманна идея – любовта към човека. И в избора на смъртта героинята остава вярна на себе си – умира не както е повелил Креон, а както е решила самата тя.

Всеки е творец на своята съдба, а най-трудното в земния живот е  да останеш верен на себе си и  призванието си, защото това което правим приживе отеква във вечноста!