Начало arrow Литература arrow Есета arrow "Силата да останеш верен на себе си" (есе)

"Силата да останеш верен на себе си" (есе)
Оценка: / 127
СлабОтличен 
Автор Михаела Конова   

Вярата в себе си – това е една от най-важните нравствени ценности. Това означава да следваш принципите и идеалите си, да не скланяш глава и до край да отстояваш позициите си. Но не всеки човек притежава такава сила. Тя е присъща само на силните характери, убедени в правотата на избора си.

Човекът, издигнат в култ като най-висше творение на природата, е предмет на изображение в произведенията на старогръцката литература още от V век пр. Хр. . В трагедиите от този период той не е сляпа играчка на боговете, а активна личност, която отстоява своите позиции. На човека на своето време с най-убедителна художествена сила отговаря старогръцкият трагик Софокъл. Великият ученик Есхил познава отлично човешката душа и разбира, че човекът – добър или лош – проявява истинската си същност чрез своите постъпки.

Безспорно най-богатата на проблеми и идеи, въздействаща със силаат на хуманните послания и ярките човешки характери е любимата на Софокъл – “Антигона”. Разгръщайки конфликта между дълга към родината и вярата в принципите, сблъсквайки два силни характера, трагедията утвърждава вечните морални ценности, които лежат в основата на всяко общество. Тяхната защита понякога изисква жертви, техните последователи загиват трагично, но следването и утвърждаването им е равностойнона велик нравеюствен подвиг.

Образът на Антигона заема централно място в трагедията. Нейният характер е ядрото на творбата. Величавият патос и изключителното обаяние на образа й са едни от най-привлекателните страни на произведението. Героинята е от този тип хора, при които емоциите, мисълта и волята се проявяват с равностойна интензивност. Отстояващата принципите си и следвайки целите си Антигона се опълчва срещу Креон, водена от силната й вяра в себе си .

На пръв поглед Антигона и Креон си приличат. Убедени в правотата си, те са готови на крайно действие. Двамата са по подобен начин непоколебимо устремени към своята цел. Но колкото и да си приличат по твърдост, силата на Антигона е изцяло нравствена, докато Креон действа упован на своята власт.

Дори в най-тежките човешки страдания тази девойка остава безкомпромисна и вярна на себе си. Нищо и никой не е в състояние да я отклони от пътя й. Нито веднъж не наблюдаваме двоумение у нея. Душевната устойчивост многократно надвишава физическите й сили. Удивителна е нейната независимост и самостоятелност. Дълбоко убедена в собствената правда, антигона добива ясното съзнание за значимостта на делото и силно развито чувство за лично достойнство.

Трагизмът на героинята се очертава най-ясно в контраста между нейната беззащитност и жестокостта, с която я осъжда на смърт Креон. Духовната красота на Антигона и нравственото й величие се разгръщат в трагичния й плач в IV епизод. За своята вяра в себе си девойката заплаща с погубената си младост и неосъществените мечти. В горестното й сбогуване с живота, с родния град и с хората се разкрива трагичната й безпомощност, болката по невъзможното щастие , но и силата на духа й. Защото Антигона нито за миг не съжалява за извършеното, не изпитва вина и не се разкайва. Човешкият й край е трагично-величав, защото тя умира в името на прекрасната хуманна идея – любовта към човека. И в избора на смъртта героинята остава вярна на себе си – умира не както е повелил Креон, а както е решила самата тя.

Всеки е творец на своята съдба, а най-трудното в земния живот е  да останеш верен на себе си и  призванието си, защото това което правим приживе отеква във вечноста!