Начало arrow Литература arrow Есета arrow “Съвършенството е...” (есе)

“Съвършенството е...” (есе)
Оценка: / 16
СлабОтличен 
Автор Михаела Конова   

 

Съвършенството за мен е относително понятие. Човекът го търси в самия себе си и в заобикалящия го свят. Надява се да го открие в красотата на природата, в точността и яснотата на логическата мисъл, във физическата и душевна красота на себеподобните. Аз ще спра разсъжденията си върху съвършенството, свързано с човека.

Всеки период от развитието на хората се характеризира със свой собствен идеал за човешко съвършенство. Четейки произведенията от Античността и спирайки поглед върху скулптурите от онази епоха, у нас предизвиква възхищение не само физическата красота на предците ни, но и духовността, която притежават. Независимо дали говорим за неземната хубост на Афродита, Аполон или Елена или за високата нравственост и отговорност на Хектор и Антигона – те всички заслужават нашето преклонение и за много поколения са били образец за такова физическо и духовно съвършенство.

Стройните и изваяни тела от Античността през Средновековието се сменят с аскетичните образи на хора, съзнателно отричащи се от земния живот и мислещи единствено как да заслужат мястото си в Рая. Сякаш колкото по-изпити и бледни са техните лица и тела, толкова по-ценни и стойностни са помислите им и по-нравствени са духовно.

Във времето на Ренесанса интересът към физическата красота на образите от Античността се смесва с жаждата на човека да живее пълноценно и отново в творбите на изкуството виждаме пълнокръвни, съвършени във физическо отношение натури.

Всяка епоха, всяко време си има свое мерило, свои критерии за съвършенството. Въпреки това, за мен то си остава относително понятие, защото не можем да търсим винаги и у всекиго единство на физическа и нравствена красота. Например Квазимодо е уродлив физически, но е душевно чист. В същото време толкова други герои от литературата с ангелски лица имат черни души и постъпват подло, злонамерено и недостойно.

За мен е важно човек да не се задоволява с това, което е в момента. Само глупакът се радва на това, което е. Пълноценният човек или поне претендиращият за такъв трябва да се стреми и да подобрява физиката си, и да повишава потенциала си. Не казвам “Ура!” непременно за пластичната хирургия, но всеки може да направи нещо добро за вида си, за издръжливостта си, за волята и целеустремеността си. Много по-важно е да се развива духовно – да се обогатява като си поставя цели и ги реализира. Няма съвършена личност според мен. Дори Мис Вселените крият по някои дребни недостатъци, но по-важно е да не таят в душите си дребнавостта, злобата и завистта, коварството и алчността. Човек се доближава до съвършенството тогава, когато осъзнавайки лошите си страни се мъчи да ги преодолее и надмогне.

Съвършенството е като линия на хоризонта – колкото повече се приближаваш към нея, толкова повече тя се отдалечава. А това е и хубавото – отдава се възможност за поставяне и реализиране на нови цели, за самовъзпитание и самоусъвършенстване.