Начало arrow Литература arrow Есета arrow Училището – наш затвор или прозорец към света? (есе)

Училището – наш затвор или прозорец към света? (есе)
Оценка: / 16
СлабОтличен 
Автор Анита Николова   

В нашия динамичен свят е трудно да открием някаква цел, за която да си заслужават всички усилия. Всекидневно се натъкваме на различни реклами, вървящи по Интернет, радио или телевизия, които ни убеждават, че нещо е стойностно.

За хора в разцвета на младостта си е много трудно да осмислят на какво е най – добре да се посветят,оставяйки предишните си занимания на заден план. Като ученици на нас ни се налага да ходим на училище, но дали от него има някаква полза? Това е непрекъснато обсъждан въпрос от младите хора. Голяма част от тинейджърите мислят, че то е безполезно, изтъквайки ред причини, като например многото време, което трябва да изгубим в него или сложните предмети. Но това вярно ли е? Разбира се, че не, защото училището може да ни даде всичко стига ние да пожелаем. Именно на това място ние порастваме, научаваме се да пишем, броим, смятаме, проговаряме за първи път чужд език. С една дума училището ни превръща в личности. На това място стига да искаме ние получаваме толкова много знания, които със сигурност ще ни отворят път към света. Благодарение на тази образователна институция се превръщаме в интелектуално надарени хора, които със своя талант и амбиции могат да превземат света. Защото това сме ние българите- нация, която занапред ще показва на света какво може. Знанието е магическият ключ, който може да отвори всяка една врата, но той е притежаван само от малко хора. Неговите притежатели са тези, които са положили много усилия в училище, оценявайки предимствата, които може да им даде то. Нашите знания биха могли да ни осигурят добра професионална реализация.

За съжаление в България има много безработни хора, за които не може да се намери добра работа. Те непрекъснато обвиняват държавата за своето положение, но когато са били млади не са осъзнавали грешката, която допускат. На този етап вече е късно, въпреки че за натрупването на нови знания няма определено време.

Освен за място откъдето можем да научим много за мен училището си отава мястото, където за първи път в живота срещаме лицемерието, завистта и всички онези лоши качества, които могат да съществуват в човешката душа.Вярно е, че има и изключения от тези примери, но те са рядкост. Завършвайки училище, ще сложим край на отношенията с тези, които са ни причинявали болка, запазвайки истинските си приятели. Но какво ни чака оттук насетне? Може би още по- голяма колегиална конкуренция? Не знам, но много скоро ще разбера. Според мен конкуренцията има и положителни страни, защото ни кара да бъдем още по – амбициозни, а това със сигурност помага много.

Връщайки се на въпроса дали училището е наш затвор или прозорец към света, аз смело мога да заявя, че мястото, на което получаваме толкова много знания за различните учебни дисциплини и за живота, ни отваря вратите на новия и модерен свят, в който има място само и единствено за образования човек.