Начало arrow Литература arrow Есета arrow Красотата ще спаси ли света? (есе)

Красотата ще спаси ли света? (есе)
Оценка: / 19
СлабОтличен 
Автор Анита Николова   

Един ден се разхождах по алеята в морската градина. Беше прекрасно. Всичко наоколо ме изпълваше с необятна енергия. Вървях по алеите и се усмихвах, щастлива от това, че можех да се насладя на гледката край мен. Красотата изпълни душата ми. Есента винаги е внасяла един светъл лъч на топлина и обич в душата ми, но и малко тъга. Всичко свършва, усмивките от лицата на хората си отиват, наоколо става мрачно, няма я онази ведрина, която е царяла през лятото. Но есента идва със своя блясък и величие. Тя променя всичко. През този сезон сякаш природата сменя дрехата си и се облича в нова, която да промени хорското настроение, но въпреки това всичко е прекрасно. Единият сезон сменя другия, за да бъде нашият живот малко по –цветен и вълнуващ.

Листата капеха.Всяко едно бе толкова уникално и различно, носещо определено количество светлина и топлина. Капейки,те създаваха пъстър и мек килим, който би могъл да замени и най – луксозното покривало.От красотата на листата човек би се заредил много повече, отколкото ако би видял разцъфването на пролетта. Всичко в този парк беше като част от фантазиите ми. Красотата, която се откриваше пред мен ме впечатли. Издигаха се само високи дървета, които сякаш бяха като едно голямо семейство. Те бяха станали свидетели на най- красивото от вече отминалия сезон. Колко ли са щастливи дърветата? Не знам, но според мен щастието им е огромно, защото са запечатали всички усмивки, станали са свидетели на радост и приятни емоции. Едва ли някой човек би могъл да се похвали с това, което на пръв поглед изглежда обикновено. Чувствах се като в рая. Бях запленена от чудната есенна картина. Участвах в нея като наблюдател и си мислех за красотата в живота. Дали и той е толкова цветен, а аз не съм го забелязала? Със сигурност да. Животът е низ от красиви и лоши мигове, които оставят дълбоки следи в човешката душа. Но какво е красотата? Нещо което виждаме или създаваме? Досега не се бях замисляла над този въпрос. Красотата е сила и величие. Тя може да вдъхва радост и надежда, а това би било много полезно, за да дочакаме с още по – голямо нетърпение идното лято.

Красотата ни преследва, но често се питаме къде можем да я намерим? Отговорът е много прост- навсякъде. Ние сме тези, които трябва да я открием – у дома, наслаждавайки се на домашния уют, топлина и отмора със семейството, сред смеха с приятелите, в училище с нашите съученици, с които се веселим ежедневно.

Странно е да търсим красиви хора. Всеки човек, който се усмихва и предизвиква усмивки по лицата на хората, е красив. Но тя губи своя смисъл, ако не вдъхва надежда и желание за по- добро съществуване.

В живота ни присъстват толкова стереотипи, относно какво и кой е “ красив “. Това е безумство. Красотата е най – относителното нещо, особено ако я определяме по външната й обвивка. Тогава това не е красота. Човекът трябва да се научи да “ вижда “ красотата не с очите си, а със сърцето и чувствата си. Необходимо е да отворим сетивата си за една нова красота – такава, която да те накара, да обичаш. Само тогава ще може да открием колко много вътрешно красиви хора съществуват.

Вървейки из приказния парк, си мисля за хората. Колко по- красив би бил нашият живот и свят, ако станем малко по – човечни. Радвам се на красотата, която се открива пред мен и стигам до убеждението, че красотата ще спаси света. Но преди това трябва да разберем кое е красиво, къде и как да го намерим. Да се научим да я разпознаваме и усещаме – това е моят призив.

Откривайки красотата не в себе си, а в отношенията ни с околните ще бъдем много по- щастливи. Тогава тя ще придобие своето истинско лице и ще ни спаси – нас, живота и света.