Начало arrow Литература arrow Есета arrow Лицемерието – опасен обществен порок (есе)

Лицемерието – опасен обществен порок (есе)
Оценка: / 54
СлабОтличен 
Автор Михаела Конова   
Човекът като индивид притежава много и различни пороци. Всеки от тях е еднакво опасен, но повечето водят до деградация на отделната личност. Съществува обаче един порок, който би могъл да рефлектира върху повече от един човек – лицемерието. В него са включени много негативни черти на човешката природа като подлост, двуличие, подлизурство и други...

 

Човекът като индивид притежава много и различни пороци. Всеки от тях е еднакво опасен, но повечето водят до деградация на отделната личност. Съществува обаче един порок, който би могъл да рефлектира върху повече от един човек – лицемерието. В него са включени много негативни черти на човешката природа като подлост, двуличие, подлизурство и други.

Прикритието пред самия себе си е нечиста съвест. Прикритието пред другите е лицемерие. Тоест нечистата съвест е лицемерие пред себе си, а лицемерието – нечиста съвест пред другите. Минимумът морал на лицемерието е в това, че външно се признават моралните ценности. Лицемерът е обаче морално ненадежден. Той вътрешно не е убеден в доброто, но външно се подчинява на правилата на морала кат она правила на игра, които следва, само за да бъде сред победителите в нея.

Типичен пример за такова поведение е Тартюф от едноименното произведение на Молиер. Представил себе си за набожен, смирен и милостив, хитрият лицемер влиза в дома на лековерния Оргон, пленява душата му и го хвърля в наивно заслепение. Всяка дума на мнимия духовник е изречена с лицемерно смирение. Идеята му е да оплете в мрежите си наивния глава на семейството. Идея, познаваща настъпления и отстъпления. Отстъпленията – по отношение на истината, преди всичко временни, защото “целта оправдава средствата” .

В комедията справедливостта възтържествува над лицемерието, подлостта, користните цели и алчността, но това не винаги става в реалния живот. Единствениете оръжия, които се противопоставят на коварството и прикрития егоизъм са здравият разум, честта, мъдростта, както и правилното разбиране, усвояване и прилагане на тези понятия. Важното е никога да не прекрачваме невидимата граница между красивото и безобразното, човешкото и бездушното. Разбира се недостигът на такова точно чувство за мярка все оче не прави човека подлец, лицемер или подлизурко, но създава опасна неустойчивост, която е всъщност подчинение на собствените неуравновесени влечения.

Но какво всъщност превръща лицемерието в “обществен” порок? Може би тъй като няма човек, който не се е сблъсквал с лицемерен “приятел”, постепенно губи вяра в красивото и извисеното у хората, затваря се в себе си, недопускайки никой във вътрешния си свят.