Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Литература arrow Мотивът за пътуването и пътят в книгата на Алеко “Бай Ганьо” (ЛИС)

Мотивът за пътуването и пътят в книгата на Алеко “Бай Ганьо” (ЛИС)
Оценка: / 64
СлабОтличен 
Автор Божана Василева   

Алеко Константинов си е извоювал славата на най-големия хуморист и сатирик в българската литература. Известен още със своя суров реализъм той стои на високо място в народната памет. Не е случаен и фактът, че народът го е удостоил с честта да го нарича фамилиарно с малкото му име. Литературната форма, която Алеко използва в творчеството си, е фейлетонът. Открояващо се произведение е сборникът “ Бай Ганьо”, в който по уникален начин е представена следосвобожденската действителност и някои от негативните страни на българския национален характер в периода на първоначално натрупване на капитал.

Един от главните мотиви, които са интерпретирани в тази книга е мотивът за пътуването и пътят. Той може да бъде развит двустранно като първо се разгледа пътят на бай Ганьо от загубата на националния идеал и насочването му към личното и политическо преуспяване. От друга страна мотивът за пътуването на героя разкрива цялостната характеристика на неговия образ и проследява моралното му падение в книгата. Многобройните ситуации, в които бай Ганьо е поставен, дават възможност на читателя да прецени добродетелите и пороците му и да ги съпостави с тази на европейците. Независимо от факта, че е бродил из Европа, за алековия герой келепира, личната облага и подлостта си остават най-важни.

Първата част на книгата, озаглавена “Бай Ганьо тръгна по Европа”, представя типичните черти на едноименния герой, неговата външност, държание, маниери и особености. Той не е само национален герой, а продукт на конкретна историческа епоха. В образа на бай Ганьо са вплетени изостаналостта, неразвитостта и некултурността на българина, които, поставени на фона на развития европейски свят, ярко очертават несъвместимостта на българина с новата среда. Самата книга започва с думите: “Помогнаха на бай Ганя да смъкне от плещите агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия – и всички решиха, че бай Ганьо е вече цел европеец”, където ямурлука се свърва с отминалото време на робство, ориенталски нрави и обичаи. Докато белгийската мантия е символ на новото желание на българите да станат европейци. В първите девет фейлетона Алеко Константинов разхожда героя си из Европа – бай Ганьо пътува, ходи на опера и баня, присъства на погребение в Дрезден и на изложение в Прага, гостува на Иречек, посещава Швейцария и Русия. При тези му пътувания често се представят неговите ежеминутни постъпки в очите на чужденците. Така авторът провокира търпението, благодушието и безразличието на читателя като го кара да изпитва неудобство при всяка среща с по-висока култура. Същността на пътуването му в Европа не е обвързано със стремежа да се образова, да научи нещо и да усвои някои черти на европейския гражданин, а напротив той е воден единствено от егоизма и личното облагодетелстване: “Колко съм ги гледал аз такива картини и портрети!”, “Какво ще и гледам на Виената, град като град, хора, къщи, салтанати”. Бай Ганьо се отличава и с необикновено голямо самочувствие след като признава: “ами аз що свят съм изръшнал!” и ненадмината гордост, когато се удря по гърдите в банята и вика: “Булгар! Бул-га-а-р!”. Но всички тези негови реакции, съпоставени с високомерието му, го превръщат в образ, будещ присмех. Въпреки, че има претеции да е обиколил доста страни, то в голямата си част това са съседките на България. През цялото това време, в което бай Ганьо е в чужбина Алеко успява да изтъкне неговите най-просташки и примитивни черти, които силно контрастират пред европейския манталитет. Героят преживява множество превъплащения и промени, но неговата същност и характер не се изменят. Той променя външността си и въпреки това във втората част на книгата си остава “Същият бай Ганьо, както си го знаете, преди да тръгне за Европа; с тая разлика само, че си турил вратовръзка и освен това има и по-импозантна външност, и чувство за собствено достойнство и преимущество пред окръжающите”. След като вече е приключил своето пътуване бай Ганьо се връща сред типичното му обкръжение, където се чувства в свои води с много по-голямо самочувствие и чувство за превъзходство пред другите. В последвалите девет фейлетона забелязваме героят да прави “пътуване” в обществената йерархия като отново той е воден от келепира, облагата, лицемерието и измамата: “Тъй се казва по жребий, ама аз мога да ти избера когото искам.”, “като какво предприятие да се заловят, за да се възползват най- изгодно от положението”. Тук го виждаме да прави избори, да посещава двореца, да основава вестник и въздържателно дружество като за образът му стават характерни безгръбначието, политическото хамелеонство, низостта и бездушевността: “Па дано не узнаят, че сме дошли да молим онзи хубостник, че ни е спукана работата”. Бай Ганьо живее в отчуждение от народа си, защото притежава голяма част от това, което е противно на българския морал. Егоизмът, користта и алчността са се превърнали в негови особености: “Па и мене нали ми се иска –я депутат да ме изберат, я кмет. Келепир има в тия работи”. Точно затова и той се стреми да бъде винаги с управляващата партия, а не да е в опозиция. Спечелването на изборите е негов главен приоритет и средствата и начините, по които ще постигне целта си нямат значение, макар и да са незаконни: “Едно магаре тури за кандидат, и магарето ще ти избера, майка му стара!”. Политическото хамелионство е сред водещите пороци в алековия герой. То се забелязва като връх на подмазмачеството с поправката на писмото, което бай Ганьо и свитата му носят на Фердинанд. Едно от уменията, които главният герой е придобил от визитата си в Европа е умелото му политическо жонглиране, което е разкрито в думите: “Ти знаеш, че аз цяла Европа съм изходил? Ти не знаеш ли, че туй Иречек-Миречек ей тъй – зяпнали са ме слушали, като им заприказвам”. От всичко това разбираме, че неговото пътуване в Европа не е било ползотворно от гледна точка на това, което героят е видял и копирал от заподното общество.

Сборникът от фейлетони “Бай Ганьо” на Алеко Константинов описва най-точно и ясно обществените и политически процеси в изграждането на новата държава. В своя герой авторът е въплатил най-низките и долни качества, с които хората си служат, за да се издигнат в йерархията. Мотивът за пътуването на бай Ганьо очертава привидната образованост и култура, даващи повод за самочувствие и високомерие. В действителност обаче обиколката на Европа не е променила с нищо добро същността на героя, а напротив той е станал още по-свиреп и жаден за власт и пари.