Европа (есе)
Оценка: / 19
СлабОтличен 
Автор Анита Николова   

 

Много години преди  ние да се родим континентът Европа е съществувал. Никой не знае как се е появил, но в един момент неговото име се превръща в символ на просперитет и всички желаят да се докоснат до него.

Такава е и мечтата на хората, живеещи в страните, които се намират в Европа. Те искат един по-добър начин на живот, но може ли това да се постигне толкова лесно? На този въпрос никой не може да отговори, но всеки се надява, че е напълно възможно. До преди няколко месеца ние бяхме в същото положение. Очаквахме да станем част от Европейския съюз и да бъдем негови равноправни членове. Това се случи на 01 януари 2007. Тази дата ще остане завинаги в сърцата на по- голямата част от българите като начало на нещо ново, защото се надяваме всичко да се подобри именно тогава.Но за да направим това възможно ще трябва и ние много да се постараем.

Аз много се надявам България да стане една предпочитана от чужденците страна. Според мен, ако използваме всички наши природни ценности и забележителности, след влизането ни в ЕС туристите не само ще идват в страната ни, но и няма да искат да си тръгнат.Надявам се след като настъпи влизането ни в Европа процентът на безработицата в България да спадне и да се открият нови работни места. Това най – лесно би се получило, ако всички безработни се включат в различни програми за социална заетост, свързани именно с туризма. Мисля, че сега на всеки се е случвало някога един от членовете на семейството му да е безработен. Тези, които вече са имали този проблем знаят колко е зле за човека, който има нужната професионална квалификация да остане без работа.

Друго нещо, което трябва да се промени, е корупцията в България.Този проблем не е характерен само за нашата страна, но като че ли тук е много силно изразен. Другите народи трябва да свързват името на нашата страна с прекрасната природа или с всичко положително, което им е направило впечатление, а не само с корупция и негативизми.

Надявам се, че след  01 януари 2007г. положението и в сферата на екологията ще се подобри. Това е изключително болезнена тема. Винаги, когато се заговори за нея е нужно да  направим  асоциация с озоновия слой. С всичките отпадъци и емисии ние бавно, но сигурно го разрушаваме. Нека поне сега се замислим! Не можем да го върнем, но можем да спрем разширяването на озоновата дупка. А това ще стане с управляване на отпадъците, обработване на отпадните води и мониторинг върху използването на химикалите. Нека заедно всички се постараем да спазваме тези правила и да не изхвърляме отпадъците си, където ни е най-удобно, а на определените за това места !

Но не само проблемът с екологията е важен, но и подобренията по отношение на образованието и науката.Моите надежди са и в това  отношение.Чувала съм как в другите държави в много от училищата всичко се извършва изцяло на компютри и се надявам и тук, макар че може би няма да е във всички, но поне в някои от кабинетите да има компютри и интернет, защото образованието ни трябва да е на европейско ниво. Друго нещо, което ми е направило впечатление е тези уроци, в които преподавателят прожектира снимки или картини на голяма стена и в същия момент обяснява на учениците информацията по картините. Ще ми бъде приятно, ако и тук се въведат такива часове, защото мисля че така ще е по-лесно за нас – учениците да запомним урока, а не да четем уроците, написани на неразбираем за нас език. Нужни са също някои инвестиции за обучение и образование на хората, които нямат тази възможност, за да може и те да заемат подобаващо място в обществото. Говорейки на тази тема, трябва да отбележим, че за една страна членка на Европейския съюз е много важно да намали процента на неграмотните.

Има също и други проблеми, които в процеса на присъединяването трябва да бъдат премахнати, като например дупките по пътищата, хигиената в болниците и по- лесното справяне с бюрократичната система.

В момента се намираме на изключително трудно място от процеса на присъединяване, защото сме извървели много дълъг и тежък път, който е изчерпил силите ни. Тези, които биха имали най-голяма полза от присъединяването на страната ни към ЕС, сме ние – младите хора на България. Като европейски граждани се нуждаем   от увереност, която да ни накара да се противопоставим на условията на средата и да се борим за своето лично щастие. А такъв стимул за прогрес и градация се среща само в семейството. Ако цяла Европа стане едно голямо семейство нещата ще се променят към добро. Щом всичките страни от континента пожелаят истински да бъдат като едно неделимо цяло, ще придобият по-здрави връзки помежду си. Отделните й членове няма да се отцепват едни от други, а ще търсят опората на останалите. В една такава обществена единица има сплотеност и доверие. Честността и обичта са основите, върху които се гради едно семейство, затова ако европейските страни прекратят  политическата вражда ще могат да се опознаят по – добре. Ще открият красотите и невероятните особености на всяка една от тях. Това ще ги накара да се сближат и да се опознаят. При възникване на  проблеми  трябва да са готови да си помагат, а това ще  гарантира осигуряването на мир, защото нали точно в семейството можеш да изкажеш проблемите си и да намериш необходимата защита. В него се осъществява не само обществен, но и морален съюз, в който съществува равноправие и разбирателство.

Тези факти биха могли да подобрят създадените условия за развитие на поколението и да благоприятстват устройването им за в бъдеще. Естествено, че за да имаме успех, ние, младите хора – наследниците на България, сме длъжни да дадем всички сили и възможности за нашето настояще. Усърдният труд и работа, която се изисква от нас, допринасят само и единствено за по-доброто ни съществуване. Но ако в родината ни все още царят корупцията и бюрокрацията, дори и най-умният и трудолюбив човек няма шансове за реализация. Потъпкването и неоценяването на усилията, които полагат за страната ни, принуждава всеки да търси сполука в чужбина, далече от Отечеството си. Макар и да обичат България и да милеят за нея, след като я напуснат, никой не се е завърнал отново, за да живее тук. Причина за това се явява и ниският стандарт на живот, голямата безработица и неподходящото заплащане на труда.Надявам се, че  чрез влизането ни в Европейския съюз, ще се подобри живота на населението и хората ще се променят  към по-добро. Макар и прехода да е тежък за всички, това може да подтикне повечето българи да останат тук, в родината си и дано някои да пожелаят да се завърнат.

Това са нещата, които иска един млад човек в наше време – да живее животът, за който мечтае, да има добре заплатена работа, да може да създаде семейство, на което да се радва и на което да може да осигури бъдеще. Ако това стане реалност, а не само далечна мечта, би могло да се формира друго положение в страната. Желанието за по-добра Европа е във всеки от нас. Няма човек, който да не се стреми към това, но за осъществяването му са нужни усилията на цялата нация и останалите държави от съюза, за да стане всичко по-лесно.

Ние, младите, сме умни, съвестни и сърдечни личности. Искаме да постигнем поставените си цели и да достигнем идеалите си, но затова ни е необходима среда, в която да ги реализираме. Не сме от хората, които биха се отказали пред трудностите, защото разчитаме много на уменията и познанията си. Сблъсъкът с неприятностите само калява нашите характери, но в общи линии се опитваме да бъдем добри, целенасочени и устремени напред млади хора. Имаме още много път пред себе си, като искаме той да ни дари с чувство на отговорност, познания, самоувереност и уважение един към друг.

Защо българите винаги сме  искали да бъдем   европейци? Ние сме такива от нашето раждане, намираме се в Европа и да сме европейци е наше неотменно право. Но може би във фразата се съдържа  друг подтекст, а именно, че ние няма да постигнем никога нивото на култура и етика от по-напредналите страни в Европа. Това трабва да променим ние – сегашните млади българи, които ще изведем България към така жадуваната ни Европа, тази, за която винаги сме си мечтали.