Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Литература arrow Трагедията на ренесансовия човек в Елсинорския свят (ЛИС)

Трагедията на ренесансовия човек в Елсинорския свят (ЛИС)
Оценка: / 105
СлабОтличен 
Автор Анита Николова   

 

Трагедията „Хамлет” е пропита с хуманизма на Шекспир. По времето на Ренесанса човекът е най-съвършеното същество на света. В този период не се  обръща толкова голямо внимание на религията както през Средновековието. Човекът започва да се стреми към това да изучава както Бог, така и явленията, които преди са отричани от църквата.

Ренесансовият човек в трагедията на Уилям Шекспир е разкрит най-ясно чрез образа на младия принц Хамлет. Светът на Елсинор представя епохата на Средновековието. Принцът се стреми да премахне човешките недостатъци, опитвайки се да постигне хармония  във взаимоотношенията между хората, докато в Елсинор огромно влияние имат църквата и догмите й.

Всички герои в „Хамлет” имат трагични съдби, но главният от тях има най-тъжната участ. Преди да се върне в Дания той учи в Германия, или по-точно във Витенбергския университет. На това място открива едно ново виждане относно човека и света. В Германия Ренесансът има своето влияние, което се пренася и върху Хамлет. За жалост героят научава за смъртта на баща си и се завръща в родната  Дания. Обстановката, в която намира кралския дворец контрастира на спокойствието, при което е живял до този момент.  Още с пристигането си той разбира, че смъртта на неговия баща не е случайна и оттам решава да отмъсти.Желанието за възмездие е предшествано от дълго и мъчително колебание, породено от стремежа на принца да провери истинността на чутото.  Клавдий – чичото на принц Хамлет и брат на покойния крал взема властта, качвайки се на престола.  Младият принц разбира, че именно той е убил баща му. След като научава от неговия дух истината, която е погубила многообичания крал, Хамлет решава да си отмъсти.Той знае, че това няма да бъде лесно и се престорва на луд, за да изпита всички, които до този момент са му били приятели. Поведението му е необяснимо за тях, но това е единствената възможност, която е останала пред принца за отмъщение.

Неговата майка също го предава. Точно един месец след смъртта на съпруга си се омъжва за неговия брат. Ето защо Хамлет я намразва. Тя е тази, която предава семейната чест. Считана от него за добра и грижовна майка, изведнъж тя се превръща в „злодей”. Това е още една причина за младия човек да продължи да разиграва “ ролята на шут и чудак “.

В тази част от развитието на трагедията Шекспир показва ренесансовото мислене на  Хамлет и това, че е против лицемерието и  лакомията на хората за пари и власт. То се крепи единствено на желанието за отмъщение, но въпреки това иска да бъде сигурен във всичко. Колебанието му достига своя предел в трето действие на монолога, когато изрича думите си : “ Да бъдеш или не? “. Те са израз на неговото безверие, породено от осъзнаването, че е безсилен срещу несправедливостите на живота.  Идеална възможност затова да разбере дали чутото от призрака на краля е вярно му дава театралната трупа, която пристига в двореца. Те ще му помогнат да ознае истината за смъртта на своя баща. Актьорите ще трябва да изиграят сцена, която представя убийството на краля. По реакциите на зрителите от кралския двор Хамлет ще може много лесно да разбере кой е виновникът за разбития му живот. Действията на Клавдий убеждават Хамлет, че той е убиецът на неговия баща. Отсега нататък животът на датския принц ще бъде още по- труден. Клавдий знае, че той е наясно с истината, затова решава да го  премахне от пътя си. Най- доброто решение на този проблем ще бъде, ако го изпрати в Ангрия. Кралят праща на загадъчното пътуване и двама Хамлетови приятели - Розенкранц и Гилденстерн, които са натоварени с нелеката задача да го убият. Обаче се случва обратното, той ги отстранява от пътя си  и се завръща в Елсинор. С пристигането си научава лоши новини – неговата любима Офелия е полудяла и се е удавила. Причината е смъртта на нейния баща, който е убит от Хамлет по погрешка. Принцът мисли, че скритият зад завесата е Полоний и го пронизва със своя меч. Бащата на Офелия умира по тъжен начин, но получава заслуженото за своето доносничество.   Лаерт е загубил баща си  и сестра си, като думите на краля го  подтикват към отмъщение, а то ще се осъществи чрез дуел.  Двамата решават, че победеният в него трябва да е Хамлет, като за тази цел неговият противник ще се дуелира с остра шпага, намазана с отрова.

Използваната ретардация от Шекспир в първа сцена на пето действие, насища събитията по такъв начин, че във втора сцена настъпва кулминацията и едновременно с това и развръзката. Този, който загива е не Хамлет, а Лаерт, но въпреки това принцът е ранен със смъртоносната шпага и пронизва Клавдий. Това не са единствените загинали  в трагедията.  Кралицата отпива глътка от чашата, приготвена за Хамлет, ако той е победителят в дуела. Всички герой, замесени в конфликта намират смъртта си. Нарушеният ред в Елсинор не може да бъде толкова лесно разрешен, а тази причина предвещава и трагичния край на “Хамлет“.

Ние наблюдаваме какво се случва след смъртта на главните герои благодарение на кратък епилог, в който се появява Фортинбрас. На него Хамлет завещава кралството си.  По този начин така мечтаното възмездие е постигнато, но победител няма, защото съдбата на всички  замесени е една и съща. Шекспировите герои умират.  

За едни пътят към отмъщението  е по-лесен, отколкото за други. Някои  предпочитат да тръгнат по този, по който мислят, че ще им е най-добре, но всъщност не става така, защото нещата се влошават. Хамлет е поставен пред много трудно изпитание, а това е отмъщението.  Неговата любима Офелия иска да му помогне, но баща й и попречва. Полоний, който е главен съветник на краля, й забранява всякаква връзка с него поради лудостта му. А Офелия е типично средновековна жена и се подчинява на баща си, като в същото време  се плаши от лудостта на Хамлет. Тя избира да не страда повече, слагайки край на живота си.

Най-трагичното в тази творба е, че има толкова много трупове на сцената. Колкото до Гертруда тя се оневинява в края на трагедията. Кралицата дори и в последния си дъх се опитва да предпази сина си от отровата, когато Хамлет разобличава „приятеля” си Лаерт в това, че се е преструвал на негов другар.В края на трагедията той убива Лаерт, но в схватката и братът на Офелия го ранява  с отровния връх на шпагата си. Клавдий също умира, а накрая и принцът пада мъртав. Така Хамлет дори и със собствената си смърт постига отмъщението, което е целял.

Героят осъзнава, че животът се е променил изключително много. Това е време, в което за човека е трудно да се пребори сам с пошлостта, злото и лицемерието : “ Векът е разглобен. О, дял проклет : / да си роден, за да го слагаш в ред ! “

Трагична е съдбата на Шекспировите герои. Въпреки предателството на Лаерт, Хамлет има и верен приятел като Хорацио, който ще запази ренесансовия човек, създаден първо в Хамлет, а след това и в него.Противно на трагичността, заложена в образа на датския принц, в него откриваме някои от най – хуманистичните идеи на времето.