Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Литература arrow Образът на лицемерния набожник в комедията „Тартюф” (ЛИС)

Образът на лицемерния набожник в комедията „Тартюф” (ЛИС)
Оценка: / 65
СлабОтличен 
Автор Анита Николова   

 

Още след първото представяне пред кралския  двор “Тартюф” придобива славата на скандална пиеса. Кралят и неговите придворни харесват комедията, но тя е забранена под натиска на кралицата майка-Ана Австрийска и висшето духовенство. След смъртта на кралицата  комедията е поставена на сцената и има голям успех. Същата година „Тартюф” е отпечатан, като скоро след това претърпява и второ издание.

Докато при изграждането на образната система в комедията няма нищо необичайно, то при композирането на драматическото действие Молиер е изключителен новатор.Той използва удължена експозиция, която обхваща първите две действия, като същевременно в тях са очертани и границите на конфликта.Героите са представени съобразно с отношението си към Тартюф.За него се говори с насмешка или преклонение, той е обичан и мразен. Молиер е новатор в областта на комедията. Това той постига със завидно майсторство. Творецът обаче има трудно детство. Едва десет годишен остава сирак. Неговата майка умира, а баща му се жени за втори път. Детето остава със своя дядо, като двамата много обичат да се разхождат из центъра на Париж, където не веднъж наблюдават театрални представления. Може би това е главната причина в детето да се зароди такъв интерес към литературата. Въпреки повторната женитба на своя баща двамата никога не прекъсват връзката по между си. Родителят на бъдещия Молиер работи в кралския двор, а това допринася изключително много за развитието образованието на младия човек.  Той посещава кралското училище, ръководено от йезуитите, получавайки образование на много високо ниво. В този просветен център е съществувал и театър, в който дейно участие е вземал бъдещият драматург. Молиер завършва право, но сърцето го тегли към литературата. С нея той достига до върховете на своята кариера, като това му донася огромно удоволствие.

С комедията “ Тартюф “ Молиер нанася съкрошителен удар върху църквата и нейните догми. Творбата за първи път е представена пред широката публика на празненството по случай рождения ден на Ана Австрийска. Луи 14 намира комедията за много занимателна, но  неговата майка иска незабавното й  прекратяване. Така тя много дълго време е преследвана от полицията и не е можело да се играе пред широката публика. В нея кралския двор вижда заплаха за самите себе си. Въпреки перипетите, през които преминава, творбата успява да се наложи,  а заедно с нея и Молиер.  

Първото действие  изпълнява ролята на експозиция.  Тя е бърза, динамична, остроконфликтна и представя мнението на всички герои за основното действащо лице - Тартюф.Така героят е представен косвено, чрез мнението на околните за него. Във връзка с това се оформят два противоположни лагера. От една страна са Оргон и майка му Пернел, които са заслепени от лицемера, величаят неговите „достойнства” и грубо и невъздържано се нахвърлят срещу своите роднини, обвинявайки ги в това, че неуважават и непочитат скъпия гост. От другата страна се изправят синът и дъщерята на Оргон- Дамис и Мариана, шуреят му-Клеант, съпругата на стопанина-Елмира и най -вече прислужницата Дорина. Тя става техен своеобразен говорител и изразител на неприязанта им. В своите напатки към него прислужницата смело разобличава користните му цели : „ За вас е той светец, но вярвайте ми Вие, / безбожен лицемер под маската се крие”. Така Дорина става изразителка на здравото народно мислене, което много е допаднало на френската публика. Когато Оргон се завръща от двудневно отсъствие, се интересува единствено от Тартюф. Дори когато Дорина се опитва да му каже, че неговата съпруга е болна, той не й обръща внимание и продължава да се интересува от своя гост : „Ах, клетия човек”, „Ах, бедния човек”.  Лицемерът вече е постигнал целта си, Оргон изцяло е обсебен от него. Така той става не само смешен и жалък, но и страшен за семейството си. Лековерният стопанин се отчуждава от близките си и стига до крайности, първо на думи, а след това и в делата си : „ Той земната любов изтръгна от душата ми,/ и да измрат сега децата ми, жена ми,/ за мен не би било туй никаква беда”. Дори убедителната реч на многоуважавания Клеант неуспява да убеди Оргон и той  отхвърля съветите му с неприкрита досада. Не дава ясен отговор на въпросите му  кога смята да омъжи дъщеря си за Валер.

Второ действие, първа  сцена, играе ролята на завръзка, тъй като се разкрива решението на Оргон да омъжи Мариана за Тартюф. Тази вест обединява цялото семейство срещу измамника и неговия покровител. Мариана  е дълбоко потресена от решението на баща си, но като покорна дъщеря тя не смее да му се противопостави. Вместо нея реагира неуморната Дорина, но в отговор на това тя получава плесница от Оргон.  Прислужницата решава да разобличи Тартюф,  използвайки слабото му място, а именно увлечението му към  Елмира. На похотливото му отношение към нея стават тайни свидетели Дорина и Дамис. Синът бърза да съобщи на баща си това, което е видял, обаче Тартюф убеждава Оргон, че Дамис е клеветник и лъжец, в следствие на което бащата прогонва сина си. Това е кулминационният момент в развитието на действието, тъй като Оргон извършва нравствено престъпление срещу семейството си. Той става враг на най-близките си, а това граничи с трагичното. Ето защо казваме, че това е сериозна комедия, поставяща значими въпроси. Необичаен,  смешен и същевременно унизителен е начинът, по който господарят на дома научава истината, като подслушва скрит под масата. Похотливите любовни обяснение на Тартюф веднага изправят фанатичната заслепеност на Оргон. Той разбира, че през цялото време е бил жертва на своя любимец. Веднага иска Тартюф да напусне дома му. Обаче лицемерът е разобличен, но не и разорен, защото вече е получил желаното дарение. Нещо повече- държи ключа от ковчеже с бунтовнически документи, злепоставящи Оргон. Развръзката на комедията е неочаквана.Офицер -вестител носи заповед за арестуването  не на Оргон, а на Тартюф. Кралят,който е  научил за измамата, желае да поправи неспреведливостта и да спаси невинното семейство. Офицерът произнася възторжена реч, посветена на благородния владетел, която съдържа благодарността на самия Молиер към неговия благодетел Луи 14.

Молиер не само е писал комедии, но е бил и техен режисьор. Главната роля винаги е получавала неговата любима, но тъй като тя е била много по – млада от него, в “ Тартюф ” драматургът й дава ролята на втора жена на Оргон. Благодарение на това избягва смешната ситуация майката да бъде на възрастта на децата.   

Разрешението на проблема е външно, без връзка с драматургичното действие и не може да се приеме за реалистично, но е напълно в духа на класицизма, за чийто период е знакова творба.

Тартюф е не само лицемер и развратник, той е изнудвач, крадец и бандит. Героят си служи с много изтънчено средство за измама – вярата в името на господ. В комедията “ Тартюф “ярко изпъква майсторството на Молиер. С острите характери и дълбоко противоречие между думите и делата на главния герой в творбата се води битка не само срещу лицемерието и религията, но и срещу фанатизма под каквато и форма да е той.