Начало arrow Литература arrow Есета arrow Кой път води към храма?.. (есе)

Кой път води към храма?.. (есе)
Оценка: / 3
СлабОтличен 
Автор Радина Гечева   

 

Преди време трябваше да напиша есе на тема”Кой път води към храма? ”Като повечето хора първата мисъл, която ми хрумна чувайки темата, беше отрицателна. Но замисляйки се над задачата осъзнах, че тя всъщност има смисъл. И тогава, за да напиша есето, разделих въпроса на три фундаментални части: ”кой води”, ”път” и “храм”.

Отговаряйки си на тях, непосредствено стигнах до основният замисъл на главният въпрос, а именно, че пътят, който води към храма е различен за всеки един човек-така както храма (олицетворяващ целта на отделната личност) не може да бъде константна величина за всички.

Нека разгледаме всеки един от трите аспекта поотделно.

“Кой води?” - води този, който определя целта! - водиш ти! Мъдрите хора казват, че човек сам определя съдбата си-в крайна сметка нашите действия, нашите успехи и неуспехи, са определяни не от друг, а от нас самите. В живота на всеки човек има спадове и върхове, но както всички знаем “не е важно дали винаги си побеждавал, а дали си съумял да се изправиш всеки път, след като си паднал”. Наистина, от голямо значение е да продължиш напред с вяра в собствените си сили и възможности. И колкото и банално да звучи, именно тук се крие ключът, който ще ни отведе към върха. Този “ключ” е в твоите ръце. Ти решаваш коя врата да отвориш и по кой коридор да тръгнеш.

“Коридорат”олицетворява пътя, който всеки един от нас избира тръгвайки към набелязаната цел. Някои хора казват, че, за да разгадаеш същността на даден човек, трябва първо да откриеш какви са целите в живота му. Но аз не мисля така. Да, разбирасе, че “целта” също би могла да даде информация за съответната личност, но изследвайки пътя, който наблюдаваният субект е извървял, за да осъществи мечтата си-ти можеш да дефинираш точно и ясно неговата ценностна система, неговите качества. Изхождайки от тази позиция мога да заявя, че не целта определя същността на един човек, а пътят, който е извървял, за да постигне това, което иска. . .

“Храмът” е третият аспект от този въпрос. Както вече споменах по-горе в моята теза, считам, че той олицетворява целта, която човек си поставя (мястото, на което ще се приютиш след дългия път, но за някои това може да бъде и смъртта). Нейната стойност се увеличава ако положените усилия и трудът са по-големи. Но понятието “храм”може да се разглежда и от друга гледна точка. Той (храмът)би могъл да бъде представен като “убежище”за някои от нас. ”Място”, в което всеки човек намира утеха, спокойствие и  сигурност. За едни това е семейството, за други приятелите или пък любовта, а защо не добрата и успешна работа или образованието?. . . Всеки сам намира своят “храм”, своята цел, своето убежище. Защото понякога “целта”може да бъде и “убежище”освен всички други позитиви, които носи със себе си, когато я постигнеш. Често пъти ние се крием зад заучени фрази, зад усмивката и небивалият успех, които постигаме с привидна лекота, за да покажем на света по-добрата страна от личността ни, за да успокоим самите себе си, че в крайна сметка поне едно нещо в живота ни се развива в прогресивна насока.

И все пак в живота най-важното е да си щастлив-да знаеш какво искаш, да правиш именно това, което искаш и да го правиш така както искаш. А това означава , че ти все пак имаш избор и можеш сам да напишеш сценарият на своя живот! И всъщност “Привилегията да избираш, те прави Свободен!”. . .