Начало arrow Литература arrow Есета arrow Защо не ти вярвам (есе)

Защо не ти вярвам (есе)
Оценка: / 12
СлабОтличен 
Автор Любомила Петкова   

Не знам какво да кажа. Всичко ми дойде като гръм от ясно небе. Не го очаквах. Не си и помислях, че може да го направиш. Отдавна спрях да се съмнявам в теб. Но...ето че ти го направи. Предаде ме. Наричах те “най-добра приятелка”. Знаеш ли какво означава думата “приятел”?! Ще ти кажа-това е човек, с който поддържаш взаимна близост обич доверие, който е верен и привързан към някого. Какво ще кажеш?! Смяташ ли че отговаряш на това определение?! Аз не! Вярвах ти безрезервно. Ако някой ми беше казал, че ще направиш това нямаше да му повярвам. За мен приятелството ни беше като от камък. За съжаление се оказа, че е като много фин кристал, който ти без никакво усилие счупи. Да, ти разруши всичко. Сега дори не мога да те погледна. Не знам как да го направя без да изкрещя, без да излея целия си гняв. Как не разбираш колко много значеше за мен. Радвах се че съм намерила, това което до този момент не бях имала. Радвах се на тази фасада, на тази повърхност. Мислех, че знам какво има зад нея...излъгах се. Не мога и не искам да отстъпя. Не съм аз, тази която трябва да направи първата крачка. Вбесявам се като си спомня наглостта ти. Сякаш нищо не е естанало. Е за теб може и да е така, но всъщност се случи нещо ужасно. Ти потъпка едно прекрасно приятелство. Знаеш ли аз вярвах че си истинска. Беше ми трудно, но те приех такава каквато си. Дори да ти простя нищо няма да е същото. Ще липсва най-важното – доверието. А щом основата я няма какво ще градиме?! Това което срути няма пак да се вдигне от отломките. Ще мине известно време. Всичко ще утихне но няма да изчезне, а само ще се покрие и ще седи нащрек, за да не попадне пак в същата засада защото ”Веднъж опариш ли се втори път не посягаш към огъня. ”Та ... защо не ти вярвам?!