Аз...?! (есе)
Оценка: / 8
СлабОтличен 
Автор Сибила Стоянова   

 

Аз... Аз. Аз? Аз! Аз... ?! Не... не истина-това не съм аз! Кой е това? Коя си ти? Аз не те познавам... Страх ме е и не знам къде съм. Търся се и не се намирам. Как се казваш?

-Аз.

-Хей и аз съм Аз!

-?!

-Даа и аз така си мисля, колко си приличаме... Обичаш ли сладолед? - Да от онзи сметановия със смокиновата глазура, който всички мразят.

-Мхм.

-Само това ли ще ми отговориш? ! Нали ти си Аз - като мен - аз бих отговорила на въпроса така-Ооо даа, само от него си купувам, защото момчето със сините очи-точно като моите (нали го знаеш, виждала си го) - така слънчево се усмихва като кажа, че искам сладоледа със смокинов сироп и не забравя никога да ме попита:”-Защо точно с този - никой не го харесва така?!”, а аз да не ми омръзва да му отговарям:”-Ами защото така ми харесва! ” Той пак ще се усмихне, знам. Но... Хей слушаш ли ме? Чуваш ли ме? Ехооо...?

-„Ехооо... ”

-Подиграваш ми се, така ли, м? Знаеш ли не си добър слушател, като гледам и говорител не си... Коя си?  Май наистина не те познавам.

-Познаваш ме.

-Ти проговори?! Не истина! Сънувам!

-Сега ти ми се подиграваш. Всъщност ме използваш, винаги ме използваш!

-Не разбирам?!

-Няма как. Аз съм за пред хората, за пред обществото-аз мълча, аз се усмихвам, кимвам в знак на разбиране, вечно разбиране... Добър слушател съм,  защото не говоря-„Мълчанието е злато”- бе казал някой. Винаги съм в помощ и услуга, никой не ме пита какво искам, защото знае, че няма как да го изпълни. Света е студен и, когато покажем топлота той ни отхвърля или ни прави още по-хладни и безчувствени. Не ни остава друго освен да го погледнем през прозореца и да видим това, в което не искаме да се превърнем... Ето сега май Ти не ме слушаш... Хм, май е време Аз да попитам коя си...?

-Аз?!

-И аз съм Аз! Но кой Аз си ти?

-Аз съм тази, за която сънцето изгрява от там,  където Ти залязваш... Аз съм всичко, което Ти никога не би могла да бъдеш! Просто... Аз...