Всеки човек е творец на собственото си щастие. Защо никой не ми вярва?! Това е толкова очевидно, както пеперудата още не излязла от какавидата си... Тя трябва да порастне, да укрепи крилца преди да полети към необятния простор. И щастието не идва само - то трябва да бъде изстрадано по-своя уникален начин. Аз виждам щастие дори в борбата за самото него, щастлива съм дори да не го постигам, защото то е там и ме чака,  и надеждата е винаги толкова светла и толкова нежна, още като в първия и миг на нейната поява.

 Защо никой не ми вярва, че да си творец на собственото си щастие е толкова естесвено, като да твориш Любов, като да твориш Добро? Щастието е нежност и не мога да не си спомня думите на един мой много любим автор - Ив-Жан-Пол Апел Гери: ”Да живем като в сърцето на цвете... В порив към  извисяване се появява една красива форма и сърцето на цветето може да приеме едно нежно събитие, като превъзходният аромат на щастието е свързан с единното съзнание, с божественото. ”С какво изящество го е казал, с какъв порив да накара хората да разберат щастието, да го приемат вътре в себе си, а не докато го държат за малката му ръка да го търсят зад гъба си или вперили жадни погледи в хоризонтите на бъдещето... Трябва, трябва да видите щастието - то е толкова красиво, колкото е жадувано - неговото лице е усмивката, а неговата душа е трепетът в сърцето, когато съзрете лицето му. Повярвайте му - то е живо и ви разбира и желае и вие да го разберете, мечтае за вас както и вие за него. Затова не спирайте да си мислите за него и то няма да спре, няма да ви забрави и ще ви търси - точно както вие него и един  слънчев ароматно ярък ден ще се срещнете и, когато си отиде - да то ще си отиде - НЕ плачете - То ще се върне, защото вечно ще помни пътя към вас! Помнете го и вие-ще ви трябва!