Начало arrow Литература arrow Есета arrow За същността на Исус като богочовек (ЛИС)

За същността на Исус като богочовек (ЛИС)
Оценка: / 23
СлабОтличен 
Автор Никол Събева   

 

    Евангелският разказ за живота на Исус е мъдро поучение за съдбата на духовно свободния човек, който трябва да преодолее съпротивата на заобикалящата бездуховна среда. Интелектуалното превъзходство на по-мъдрия е философско съдържание на новото християнско учение, което превръща евангелския текст в универсален културен код. Съществуват няколко евангелия, които разказват за живота на Исус Христос и смисъла на неговото учение.

 

    Евангелието на Матей е най-въздействащото и най-четеното от четирите новозаветни евангелия. Матей изтъква, че Исус не е рушител, а продължител на старите Моисееви закони. Може би затова, по подобие на Стария завет,в разказа е проследено родословието на Спасителя, изтъква се царското му потекло и родство с цар Давид. Към това се прибавя чудодейното раждане на Исус от девица. Така фигурата на Исус безусловно се свързва с чакания Месия - той е син на дева и наследник на цар Давид. Следователно Старият и Новият завет не са в отношение на противоречие,а на приемственост.

 

    В Новия завет представата за Бога е различна от тази в Стария. За разлика от старозаветния Яхве, който в неземен образ контактува с избрани, то Исус е бог от плът и кръв в човешки образ - Богочовек. Единствено в такава форма той може да реализира Божията промисъл на Твореца - да даде нов шанс за спасение на човечеството, като поеме върху себе си всички грехове и ги изкупи с мъченическа смърт. Така,по този начин, той ще докаже любовта към своите творения.

 

    В Евангелието на Матей е разкрито и нравственото учение, проповядвано от Богочовека. Пример за това е т. нар. Нагорна проповед, в която за пръв път Христос излага последователно своето учение.

 
    Като се опира на старозаветните закони, той ги изпълва с ново хуманно съдържание, което разкрива нравствените норми на християнството. Към Моисеевата заповед “Не убивай” Исус допълва: “Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си, е виновен”. Забраната “Не прелюбодействай” се превръща във “Всяко нечисто пожелание към чужда жена е вече прелюбодейство”. В контраст на стария принцип  на отмъщението ”Око за око,з ъб за зъб”, той издига друг, философски мъдър: ”Ако някой ви удари от едната страна, обърнете му и другата”.

 

    Старозаветното”Обичай ближния си” е доразвито.Исус призовава към всеобща любов и милосърдие: ”Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят.” Промените, които Исус прави, не са насочени срещу самия Стар закон, а към онова,което според хората означава. Спасителят призовава към вникване и правилно тълкуване, а не към пренебрегване на традиционния морален кодекс.

           

    Евангелието на Йоан е по-абстрактно и мистично от синоптичните евангелия. Главната цел, която си поставя Йоан, е да разкрие величието на Исус. Във връзка с това той прави напълно съзнателен авторски подбор на фактите. Възгледът на Йоан е, че Христос е началото на нов световен ред. Той характеризира Исус като чакания Месия, Човешки син, въплатил мисълта на Бога, чрез който хората да получат спасение. Исус е “светлината на живота” т.е. спасение. Жертвената му смърт намалява греха и доближава хората до Бога. Йоан учи, че когато човек вярва в Исус, у него настъпва коренна промяна, известна като новорождение. Той става Божие чедо и отношенията му с Бога са изпълнени с любов. Така както трябва да бъдат отношнията между човеците.

         

    Двата свята - на добро и зло - живеят първо в човешката душа. Доброто и злото са се зародили в душата на човека още с греха, извършен от Адам и Ева. Хората векове наред извършват грехове, като по този начин погубват своите души. Исус проповядва любов и милосърдие към ближния, смирение, а не омраза. Не със зло, а с добро човекът ще стигне до божественото и ще се извиси духовно над другите.

        

    Посланието на Исус за Божественост е изявено еднакво силно както по пряк, така и по непряк начин. Той извършва неща, които принадлежат на Бога. Четири такива неща могат да бъдат споменати. Първо е правото да прощава греховете. Първия път при него е доведен паралитик и приятелите на този човек го спускат с постелката му през покрива. Исус вижда, че нуждата му е в основата си духовна и учудва тълпата като казва на човека “Синко,прощават ти се греховете!” Един от начините да достигнем до Бога е да простим грешките и греховете на ближните си. Лесно е да нараняваш околните и да разпространяваш злото, но по-трудно е да простиш с душата си на грешника и да останеш духовно чист и морално извисен.

         

    Второто Христово непряко послание е да дава живот. Той сам нарича себе си “Хлябът на живота”. Животът е озадачаващ както по естество, така и по произход. Ние нито можем да определим що е той, нито да определим откъде иде. Можем само да го наречем Божествен дар.

        

    Всички чудеса, които Исус върши са притчи, защото човеците са духовно гладни, слепи и мъртви, и само Христос може да задоволи техния глад, да възвърне зрението им и да ги възкреси за нов живот.

        

    Събитията в петък/Разпети Петък/ показват слепотата, глупостта и изменчивостта на човешката вяра. В този епизод особено внимание заслужава фигурата на Пилат Понтийски. Той остава в историята като човек, който не е способен да поеме отговорност за постъпките си, нито да защити становището си. Макар и убеден в невинността на Исус, той го осъжда на разпятие и прехвърля отговорността и вината на евреите,чиято озверена тълпа настоява за смъртно наказание. Това е същата тълпа, приветствала и посрещнала Исус в Йерусалим. Това е поредният грях, който Исус трябва да изкупи със смъртта си.

         

    Исус Христос е окончателно откъснат от човеците, които го предават, хулят и измъчват. А още не е прекрачил границата между “тук” и “отвъд”, не се е въздигнал в Царството Божие. Така той е съвсем сам между земята и небето,като истински мост между хората и Бога. Последният му вопъл на кръста ”Боже мой,Боже мой!Защо си ме оставил?” е отчаян призив към съпричастие. Това са най-човешките думи на Бога-Човек,който именно чрез страданията на самотата и своята унизителна смърт изкупва всички грехове на човечеството.