Начало arrow Литература arrow Есета arrow Времето е в нас и ние сме във времето (есе)

Времето е в нас и ние сме във времето (есе)
Оценка: / 43
СлабОтличен 
Автор Стефка Илиева   

 

По някакъв повод някой беше казал, че да се спори с времето е излишно - то винаги излиза победител. Всеки си спомня фразата - известна мисъл на един велик българин: ”Ние сме във времето и времето е в нас”. Казана е от човек, останал във времето. Но не на всеки се пада такъв жребий… Но на всеки е отредено да чувства времето в себе си. И да го цени. Защото знае,че е скъпо и незаменимо за човека. И да си спомни стиховете на дядо Славейков:

 

Времето е чисто злато,

можеш да си набереш,

но помни,че е крилато,

       хвърка ,бяга,щом се спреш.

 

  За едни времето е в излишък, а други все очакват да им остане повече време. За какво ли ще да е? - Ами… За да свършат някоя важна работа, да научат нещо, да прочетат препоръчана книга, да гледат нашумял филм. Защо? - За да са „в крак с времето”, разбира се. За да станат по-мъдри като него, защото времето е мъдрост. Философът Талес е казал, че ,,най-мъдро е времето - то открива всичко”. Може би е имал предвид, че бъдещето ще покаже дали нещо очаквано ще се случи. Че времето ще разбули онова, което днес ни се струва неясно. Но може би мъдростта на времето се крие не само в бъдещето, а във всичките му измерения - минало,настояще и бъдеще.

 

       Времето е наше. Но какво да правим, за да остане то в нас и ние в него? Как да не го изгубим, за да го запазим, да го съхраним,защото често чуваме: ”Не си губи времето”, ”Времето е пари”, ”Времето ми е ценно”, ”Всяка секунда ми е скъпа” и т.н…

 

      Времето е „в нас” означава, че ние сме погълнати изцяло от него, то е изпълнило нашите сетива, нашия ум. Ние си мислим как да го съхраним, защото го ценим. И го задържаме в паметта си, която, колкото и горчива да е  понякога, е белег на вековете. И неумолимо и безпощадно ни напомня за времето. Отминалото. Но не само… Напомня ни да не забравим какво ще правим с времето си оттук нататък. Как ще го използваме. И как ще стане тъй, че то да е в нас и ние да сме в него - ”За да останеш, за да те има и след теб дори”.

 

      Геният на античната философия Аристотел е казал, че времето е отброяване на движението. Всичко, което се движи, се движи във времето. Значи то е мярка за нещо или за много неща. Например за единица личностна зрялост. За да останем във времето…

 

       Независимо дали го прави съзнателно, или не, човек всеки ден решава как да използва времето си, тоест - планира. Най-мъдрият човек на света, цар Соломон е казал, че мъдростта на благоразумието е да обмисли пътя си. И оттам - да обмисли времето, което ще отдели, за да извърви този път. И то успешно. Защото никой не планира да се провали, а да се реализира положително, за да остане добра следа от него във времето.

 

    Защото времето никога не чака. Вчерашният ден е история. Утрешният е загадка. Днешният ден е подарък, на който трябва да се насладим стойностно, за да останем във времето, за се помни дирята, оставена от нас. Светлата диря, топлата диря. Времето, в което си бил необходим на някого.Времето, за което той те е запомнил с добро.

 

      Добротата, професионализмът, творчеството и обичта към хората са белегът за нашето присъствие във времето.