Начало arrow Литература arrow Есета arrow Моите страхове (есе)

Моите страхове (есе)
Оценка: / 13
СлабОтличен 
Автор Стефка Илиева   

     

      Най-добрият начин на живот е този, при който човек винаги запазва спокойствие на духа, не се подава на никакви вълнения, успява да подтисне съмненията си.

      Но на такъв живот са способни само мъдреците. Тях нищо не може да ги смути и те понасят страданията мъжествено, като че ли без да усетят.

      А аз се страхувам, че не съм достатъчно мъдра. Мъдреците не страдат нито от неправда, нито от оскърбление. А аз се страхувам, че не мога като тях да премина край всички обиди като край безпътни съновидения и нощни призраци, без да ги забележа. Мъдреците не се гневят. Гневът е най-лошият съветник. Той кара човек да постъпва неразумно. Страхувам се, че не мога да овладея гнева си, още преди да е възникнал, защото ако веднъж се разгневя, гневът владее мен, а не аз него и вече не мога да го спра.

     Страхувам се от казаната лоша дума - от мен, от теб, от другия. От неволно изпуснатата или нарочно казана лоша дума. Още от приказките от детската градина знаем, че ”Лоша рана заздравява,но лоша дума не се забравя.” И днес например знаем с какво да се мажем, когато се порежем, но още не знаем лек за болката, която може да ни причини една фраза.

    Списъкът на моите страхове се простира безкрайно в най-далечните кътчета на съзнанието ми. Те всичките са там-големите страхове, реалните и въображаемите, безпределните и неоснователните. С нежна грижа ги изследвам  внимателно в безсънните си нощи. Подреждам, пресявам, изхвърлям и отново прибирам.

   Това са моите дребни човешки страхове. Но ясно осъзнавам, разбирам и споделям с всички хора страховете в световен мащаб. Накъде се е разбързал този лудо препускащ и подивял свят? Каква е тази война по пътищата? Защо бързат, не се ли страхуват, че изобщо няма да стигнат? Погледнете внимателно природата - тя отново е в бунт. Всичко се бунтува: хора и птици; птици и животни; насекоми и дървета - навсякъде е нарушена божествената хармония.

  Все още сме в кошмари и постоянен срах от ядрена война. Световният глад е налице. Химически отпадъци отравят кръвта ни, организмът ни е наситен с нитрати.

  Агресивност, ярост, депресия, материално галопиране - от това са породени страховете и смущенията в човешкото поведение.

  Дълго време разсъждавам и се питам: няма ли кой да се погрижи за тоя объркан свят? - За да не се страхувам за днес, за утре, за мен, за теб - за всички и за всичко.

 Така и мъдреците в спокойствието на света ще станат повече. Аз също ще се почувствам една от тях и ще изчезнат дребните ми лични страхове.