Любовта (есе)
Оценка: / 13
СлабОтличен 
Автор Стефка Илиева   

  

    Затварям очи и виждам добри хора, огряващи с любов всичко около себе си. Хора, премахнали от лицето си отвратителните маски и изкуствени усмивки. Виждам един непознат за мен свят, изпълнен с красота, светъл и справедлив. Свят, в който ние хората мечтаем да живеем.

   Но изведнъж отварям очи и виждам тъмнината на света, в който живеем. В него непрестанно се сблъскват добри и лоши, щастливи и нещастни. И всички те, в забързаното си ежедневие се стремят към огромното, искат много, но забравят да започнат от малкото. От зрънцето любов, което ще покълне, ще се размножи и ще спаси света.

  Любовта е топла ръка, светъл слънчев лъч, който те стопля, когато ти е най-студено, когато най те боли. Животът на човека без любов е като цвете без вода; то увяхва, умира, защото няма кой да налее капка жива вода в изсъхналото му сърце, защото няма кой да му вдъхне сила за живот.

   „Аз слязох на земята от безкрайна любов към човека, за да спася душата му от смърт.” - в тези Христови думи вярват от векове насам всички християни по света и топла струя на щастие им облива душата, щом чуят камбаните тържествено да бият. И в този миг тръгват опиянени към свещената обител и чувстват как цялата земя кънти от хвалебствени песни. Без значение дали е святата Коледна нощ, Великден или друг празник, докоснали се до любовта на Бог, ние ставаме по- добри, по-човечни, по-достойни и внимателни един към друг. В това свято място на размисли и преклонение, пред този, който е роден в мъки и бедност, но дал тържествен обет, че ще ни спаси. Дребнавото изчезва, чувстваме тишината на сърцата си. И всички тук сме приятели. Хора, които заслужаваме, хора, изпълнени с любов искрена и неподправена. Любов, която най-големият ум не може да побере, но най-малкото сърце - може.

  Аз мога да съм щастлива само с приятелите си. Други само с родителите. А ти може да си щастлив само с един човек, този, който е забил стреличка в сърцето ти.

  Както винаги, през цялата история на човечеството, така и днес любовта е необходима на нашия свят. Тя трябва да е в нашия живот, за да го облагороди. Днес човечеството минава през най-големите преобразования. Всичко е променено на повърхността и в дълбочина. И ако това става без любов, без загриженост, без отговорност, светът, създал най-красивите човешки същества ще остане без тях.