Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow За любознателните arrow Пещерата "Бачо Киро"

Пещерата "Бачо Киро"
Оценка: / 22
СлабОтличен 
Автор Милко Илиев   



Пещерата "Бачо Киро" - образуване, археология и история


 Пещерата "Бачо Киро" се е образувала в скалния нос на Боруна между каньоно-видните долини на Дряновска река и левия и приток р. Андъка. Борунът е един от източните носове на платото Стражата. Погледнато откъм Севлиево, платото Стражата наподобява огромен кораб, насочил носа си на запад.

Пещерата "Бачо Киро" възниква в здрави аптски варовици, образувани на дъ­ното на топло кредно море. Геоморфоложките проучвания и морфометричните измервания дават основание да се приеме, че оформянето й е продължило дълго време. Нейното образуване е тясно свързано с развитието на долината на Дря­новска река. В началото на кватернера - преди около 1,8 милиона години, част от водите на тогавашната река проникнали в пукнатини и оформили най-високия етаж на пещерата. Там те оставили и част от своите наноси. С течение на вре­мето реката започнала да се всича по-дълбоко и оформила каньоновиден пролом. С всичането на реката най-горният етаж на пещерата се осушил. Подземните карстови води постепенно образували по-ниските пещерни етажи. През послед­ния етап на оформянето на пещерата се е образувала залата, разположена непос­редствено до входа на пещерата. Тази зала днес е разположена над съвременното ниво на Дряновска река.

По-нататъшното оформяне на пещерата се извършва под влиянието на карс­товите води, просмукани във варовиците, лежащи над пещерните галерии и зали. Неуморните капки карстова вода, обогатени с варовито вещество, в продълже­ние на стотици хиляди години постепенно са изваяли красивите форми - сталактити, сталагмити, сталактони и други, като на някои от тях са придали причуд­ливи форми и днес ги наблюдаваме в захлас.

Жителите на китния балкански град Дряново скъпо пазят този ценен приро­ден дар. Красивият старопланински кът е посещаван след освобождението на България от османско иго. Още през 1890 г. С. Юренич, учител тогава в Габровс­ката (Априловската) гимназия, изследва пещерите в района на Дряновския манас­тир. По-късно, през 1895 г., чехите братя Шкорпил също провеждат наблюдения в пещерите. През 1920-а, 1924-та и 1937 г. археологът Рафаил Попов открива следи от човешката култура от новокаменната епоха и данни за живота на пещерния човек. При входа, на 200 метра навътре в пещерата, той намира освен 23 грубо обработени палеолитни останки - кремъчни оръдия на труда, ножове, стъргал­ки и др., още и останки от пещерна мечка - част от череп, челюст със зъби и отделни зъби. Тези находки Р. Попов датира като палеолитни - мустерски. През следващата година американката Дороти Гарод организира научна експедиция. При разкопките в долните пластове при входа на пещерата са открити находки от средния палеолит (70 000 - 40 000 г. - Мустерска епоха). Намерени са ножове, груби остриета, ножовидни върхове, двустранно обработени остриета, израбо­тени от кварцит и кремък. В по-горните културни пластове, сред оръдията на труда и оръжията, се срещат остриета от кост (пила, игла и др.), датирани в късния палеолит (40 000 - 15 000 г.). Особено интересни са кремъчните стъргалки и ножове, прикрепени към дръжки. Най-отгоре са открити жилища с подова чер-на замазка, пещи и останки от глинени съдове, които се отнасят към енеолита 4000 г. пр. н. е.). В пещерната зала "Мечата поляна" е открит огромен скелет на пещерна мечка (урсус спелеус).

През 1971 - 1976 г. полските археолози Я. Козловски, Б. Гинтер, А. Гинтер и Б. Дробневич и българските археолози Н. Сираков, С. Сиракова, С. Иванова и Ив. Гацов проведоха детайлни проучвания на пещерата. В резултат от разкопките в културните слоеве на най-старите поселища те откриха хиляди артефакти, пре­димно кремъчни сечива, сечива от кости и много други. Датировката е извършена с помощта на радиовъглероден метод.

Най-старото поселище е от средноранния палеолит, възрастта на който е определена около 47 500 г. То е от времето на Мустерската епоха. Над него са културните слоеве от горния (късен) палеолит, възрастта на който е определена на 28 150 г. и е от времето на Ориняшката епоха. В най-горните му части има следи от хомониандерталензис и хомосапиенс.

Дряновските туристи през 1937 г. с много труд и голяма любов осветяват и приспособяват пещерата за посещения (първата благоустроена пещера в Бълга­рия). Захранването с електричество става от малка водна централа, построена на р. Андъка. Три години по късно, през 1940 г., наричат пещерата "Бачо Киро" в чест на пътешественика и героя от Априлското въстание Бачо Киро. От тогава до сега пещерата не е преставала да приема посетители.

През 1960 г. се извършва благоустрояване. Ниските, труднопроходими галерии се разширяват и се прокарват нови пътеки, монтира се скрита електрическа инсталация на сектори с 15 прожектора.

Интересът на туристите за посещения на пещерата налагат през 2000 г. да се извърши ново подобрение на туристическите пътеки и да се монтира елек­трическо захранване с модерно осветление. Средствата за тези дейности са осигурени от МОСВ. Сега пещерата "Бачо Киро" е модерен туристически обект, пригоден за целогодишно посещение, обявен за природна забележителност и един от 100-те национални туристически обекта. Стопанисва се от сдружението "Ту­ристическо дружество "Бачо Киро" - гр. Дряново.

 

 

Пещерата

 

Входът на пещерата се намира на около 400 м от манастира "Св. архангел Михаил", до него се сти­га по асфалтирана алея, минава се по моста над р. Андъка и по каменни стълби се стига до пещерата.

Първата пещерна зала носи името "Придверие­то". В археологическо отношение тя е от най-добре проучените пещерни зали. Разкопките са проведени в началото на "Придверието" и тук са открити най-много материали. По тавана на "Придверието", по основните тектонски пукнатини карстовите води са изваяли разширения, между които като кулиси над театрална сцена се спускат масивни каменни заве­си. Във вътрешния край таванът рязко се извисява, за да се спусне рязко към края на залата и образува късия тунел "Арката". Южно от "Арката" пещерна­та галерия придобива формата на готически храм. Вдясно от пътеката, на пода на галерията са натру­пани скални късове, паднали от тавана. Тази галерия заедно с "Придверието" образува най-ниския етаж на пещерата.

Подът постепенно се повишава. Каменни стъпала отвеждат до южната "Дъждовна зала", чийто под е сравнително равен. По него се издигат сивопепе-ляви сталагмити, някои от които приличат на стари тръбни кошери. Тук може да се чуе монотонната песен на водните капки, падащи от високия таван. Залата е богато украсена с множество тънки, макароновидни сталактити, наподобяващи вкаменен дъжд. Не липсват и малки, миниатюрни разноцветни завеси.

Тридесет и осем тесни, навлажнени каменни стъпала, изградени в основата на тясна, стръмна праволинейна галерия, отвеждат в по-високата и по-голяма северна "Дъждовна зала". Куполообразният таван създава условия за много добра акустика и не случайно тя е наречена още "Концертна зала". От високия таван на залата, който в по-голямата си част има снежнобял цвят, се спускат разнообразни сталагмити. Едни от тях са редично разположени, други наподобяват вимета, а трети приличат на сребристи мечове. По стените на залата на места личат ребровидни синтрови повлеци, по-старите от които имат кафяв цвят, а по-мла­дите са снежнобели.

Описаният до тук маршрут е първият, пригоден за посещения още през 1937 г. Сега той е късият маршрут за посещение.

Дългият маршрут за посещение към по-горните етажи води от края на "Прид-верието" вдясно по каменни стълби. Първото синтрово образувание носи името "Медузите". То представлява каскадно оформена стена, по която някои от обра-зуванията наподобяват каменни медузи. Синтърът на "Медузите" покрива дебели до 4 метра речни седименти, изградени от валуни, едри и дребни чакъли, споени с  варовито вещество. Съставът на речните чакъли показва, че те са донесени от голямо разстояние и нямат нищо общо с варовиците, образували пещерата След "Медузите" тесен наклонен коридор води към по-високите етажи на пе­щерата. Вдясно е интересното синтрово образуване "Мечата пързалка", което наподобява скална пързалка, дължината на която е 20 м.

Пътеката ни извежда до "Поп-Харитоновата зала". Наименованието си е получила от образуванията, които капещата вода е оформила - снежнобяла фигу­ра, приличаща на монах, наречена "Поп Харитон", и по-малки образувания около нея, приличащи на хора - "четниците" от Поп-Харитоновата чета. По стените на залата съществуват образувания, приличащи на медузи, слонски уши, малки завеси и др.

След "Поп-Харитоновата зала" пещерната галерия е тясна, ниска и запълнена с пясъчно-глинести утайки. Пътеката е с бабуни, които приличат на пръснати картофи, образували са се от стъпките на посетителите. Нарича се "Картофе­ната пътека".

Пътеката се извисява към по-горен етаж, като достига до значително разши­рение в "Залата на срутището". Силно наклоненото й дъно е осеяно с десетки скални блокове, някои от които в началото на залата имат размери 6x4 м. Тези блокове са паднали от тавана на залата. За това са благоприятствали и две тънки 30 - 40-сантиметрови прослойки от глинесто-песъчлив мергел сред варовиците. Те нарушават монолитното тяло на варовика и са допринесли за сриването на блоковете.

Северно от "Залата на срутището" се навлиза в ново разширение - "Мечата поляна". На това място са намерени останки от пещерна мечка, откъдето и идва името на залата. Размерите на костите показват, че пещерната мечка е била с много по-големи размери от съвременната. Долната й челюст е 25 см.

Северно от "Мечата поляна" га­лерията има инте­ресен крушовиден профил и води към най-високия етаж на пещерата. Гале­рията рязко завива на югоизток към малка елипсовидна заличка, известна под името "Са­мотния сталактон". В средата й се издига сталактон, висок 4 м. До него е съществу­вал друг по-голям сталактон, но при благоустрояване­то на пещерата по невнимание е бил строшен. В основата    сталак тонът има диа­метър 35 см, а най тясната му част е 5 см. Таванът на за-личката е украсен от няколко кубета, образувани от ня­когашните буйни води на подземна­та река. На тавана над самия сталак-тон е очертана синтрова завеса. Наблизо едно син-трово образувание наподобява човеш­ко ухо – “Ухото на пещерата". След залата на "Самотния сталактон" пещерната галерия се разширява, като левият й клон води до "Залата на езерцата". Дъното й е осеяно с множество езерца, сухи и пълни с вода. На края на залата има сталактони до 2 м и красиви сталагмити, наподобяващи декор на сцена.

В предния край на "Залата на езерцата" се намира "Чистилището". Това е най-тясната част на залата. Представлява нисък, труднопроходим коридор с размери 60x40 см.

Следващото красиво образувание е 'Тронът". Той е живописен синтров водо­пад, каменните струи на който са снежнобели, а основата е с оловносив цвят.

Зад "Трона" се намира 'Тронната зала". Продълговата заличка с фантастична плетеница от пещерни образувания. Залата не е осветена, за да бъдат запазени образуванията.

Къса галерия боди до най-краси­вата зала в пеще­рата "Бачо Киро" -"Приемната зала". В началото й, разперил мощ­ни криле, стои на страж "Камен­ният орел". Дъл­жината на орела с разперени крила достига до 3,6 м. По желязно стъл­бище се слиза в "Приемната зала". Вдясно от стълби­те се вижда обра­зува нието "Тесто­то", наподобява­що тесто, изтек­ло от нощвите. Срещу тестото има красив конусо­виден сталактон, висок 1,5 м, наречен "фонтана". Южната стена на залата е богато украсена от млечнобял и кафяво оцветен синтър. Между фигурите в тази част са забележител­ни "Каменната елха", "Трите клкюкарки", "Куполът на стар храм", "Мона­сите", "Баба Яга", "Дядо Мраз" и още много други. Тук всеки с въображение може да види какво ли не. На тавана на "Приемната зала" се откроява не много голяма, но красива завеса - "Пещерното знаме". В източната част на залата се издигат най-големите сталактони в пещерата, северният от които носи името "Водо­пада". Той е висок 7,5 м и има диаметър 1,5 м. До него е друг голям сталактон, наподобяващ прешлените на гръбначен стълб, наречен "Гръбнака". Срещу "Водо­пада", където "Приемната зала" се разширява, се издига строен сталактон, висок 3,3 м, носещ сполучливото име "Палмата", защото горният му край наподобява палма. "Приемната зала" на югоизток се стеснява и преминава във "Вкаменена­та гора" - сталактоните наподобяват стволове на дебели дънери на вкаменена гора. Тук свършва туристическият маршрут на пещерата "Бачо Киро".

 

 

Флора и фауна

 

Освен многообразните синтрови и скални образувания пещерата "Бачо Киро" има своеобразен растителен и животински свят, характерен за българските пе­щери.

Върху гниещи материи, попаднали в пещерата, могат да се наблюдават бели плесени, а понякога и бели стерилни гъби. Около някои осветителни тела в осве­тената част има мъхове и водорасли.

Животните в пещерата са пригодени към съществуващите там своеобраз ни условия на живот. Наред с единствения типичен сляп обитател- малкото безцветно бръмбарче, в привходните части се срещат случайни гости. Нашите биоспелеолози са определили обитателите на тази пещера. За привходните й части са характерни временно пребиваващата малка пеперуда, която може да се види по стените на "Придверието". Там могат да се наблюдават още дребната пъстрокрила муха и влаголюбивата муха. В "Придверието" зимува керемиденочервеното насекомо ручейник. Други типични животни за пещерата са големият кафяв паяк, който плете мрежи в привходната част и в тях лови плячката си, средноголемият хищен паяк, който се храни с дребни насекоми, дългокракият паяк и няколко по-малки пещеролюбиби паяци.

Типично пещеролюбиво животно е черупчестият охлюв. Обикновено може да се види при прилепния тор, който използва за храна. Тук се среща също мокрица и колембела - скачащо бяло безкрило насекомо, което се храни с гниеща материя.

В пещерата "Бачо Киро" живеят три вида бръмбарчета, които използват за храна гниещи органични остатъци.

Покрай посетителите на пещерата понякога прелитат прилепи. До благоус­трояването й броят на прилепите е бил значителен. Прилепни колонии има на много места, където те презимуват. Пещерата се обитава от три вида при­лепи. Най често се среща големият подковонос, а по-рядко - малкият подковонос и пещерният дългокрил. По дългокрилия прилеп живее паразит, който смуче кръв от тялото му.