Начало arrow Литература arrow Есета arrow Любовта - светъл блян или сажди на страстта (есе)

Любовта - светъл блян или сажди на страстта (есе)
Оценка: / 10
СлабОтличен 
Автор Стефка Станчева   

 

„Ако имаш любов, не се нуждаеш от нищо друго. Ако ли нямаш, не е от особено знчение какво друго имаш.” (Джеймс Бари)

Труди се! Мисли за бъдещето си! Учи! Недей да се влюбваш!... Стоп. Защо? Аз като всеки млад човек имам амбиции и се старая да реализирам мечтите си. Но по-възрастните хора ми казват - всичко е прекрасно, докато не се влюбиш; ако не се влюбиш, ще успееш да изпълниш поне донякъде целите си, които и без това не са малко. Запитах се защо? Вгледах се в живота си и в живота на някои от хората, които познавам. Осъзнах, че любовта ти дава много и ти взима много. Осъзнах, че любовта е чувство, което може да те накара да преобърнеш коренно представите си за света като цяло. Осъзнах, че тя може да те подлуди, но и да те спаси...

Стоим на пейка в парка и гледаме звездите. Всичко изглежда толкова прекрасно и като че ли няма да свърши никога. След няколко месеца, все още „умопомрачени”, решаваме да се оженим. Прекрасно! Събуждаме се един ден и осъзнаваме, че любовта не е само един прекрасен сън, а и крие много отговорности. Е, вече е късно. Май за това са ни говорили възрастните! Преди не сме осъзнавали какво точно вършим. И ако все пак сме имали малко повече късмет, трябва да се научим как да споделяме проблемите си с любимия и да ги решаваме заедно. Ако успеем любовта може да се окаже светлия блан, когото да ни спаси, защото в този кален живот винаги ще знаем, че има поне един човек, на който да разчитаме. Защото ще си спомним, че вчера сме се гледали очи в очи, а днес вече трябва да насочим погледите си в една посока. Да, трябва! От малки сме свикнали да се подчиняваме на правила. Нека да започнем да се подчиняваме на още повече, щом сме били толкова глупави и сме нарушили правилото „Не се влюбвай!”

Но май не можеш да заповядаш на сърцето си. Навсякъде пише, че любовта идва и не пита, а ти просто поемаш ударите и. Дали са удари? Все пак твърдя, че любовта е спасение. Тя е като сбъдната мечта.

Звучи малко нереално, всъщност много. Отварям вестника на трета страница и чета: „Момиче скочи от осмия етаж заради несподелена любов” Това ли е спасението? Или светлият блян? Сигурно това спасение е довело да страданието на родителите и близките и. Е, любовта следователно може да е страдание. 

Но аз продължавам да съм наивна и да мисля, че истинската любов би трябвало да носи повече спасение, отколкото страдание. И оново момиче просто не се е влюбило истински. Но какво ли разбирам аз от любов?

Много хора са зарязвали образованието си, приятелоите си, семейството си заради това, че са влюбени. И уж всичко в началото е контролирано, те си мислят, че нищо няма да им навреди. След време осъзнават, че са затънали твърде много в мережите на любовта и в саждите на страстта. Вече е прекалено късно да се откажат. 

Бяла рокля, черен костюм, Менделсон, бели рози, а накрая люлка.  Мечтите наистина могат да се преобразят. Струва ти се, че дори и да изпълниш това, което родителите ти и ти искате, дори и да преуспееш, няма да имаш това което искаш - чистата любов, защото само тя може да превърне светлия блян в реалност.

Но погледнато от друга страна, важното е да си щастлив. Защото щастието не е в това колко си богат и известен, а втова колко любов и приятели имаш. Тук идва и другият въпрос. Кой ли е по-щастлив? Дали това е преуспелият самотник, който има всичко друго, но не и любов, или бедничкият татко? Всичко зависи от това дали си бил стриктен в изпълнението на правилата от детството си, или вообще не си се замислял. Отоговорите на нашите въпроси можем да разберем само от жовота във и извън умопомрачението на любовта. 

И ако един ден се обърнем назад и осъзнаем, че сме имали любов, която ни е накарала да страдаме, можем да кажем, че „нищо човешко не ни е чуждо”.  Защото любовта може да бъде и светъл и блян, но може и да изпепелява със своята страст.