Начало arrow Литература arrow Есета arrow Европейци сме, ама все недотам (есе)

Европейци сме, ама все недотам (есе)
Оценка: / 6
СлабОтличен 
Автор Стефка Станчева   

 

Сутрин е. Готвя се да се гмурна в поредния скучен и еднообразен ден. Излизам от къщи и виждам типичния за един български град квартал. Жилищните сгради са изрисувани с графити. Бездомно куче е минало през ранните часове и е преровило кофата за смет пред входа. Сега боклукът е разхвърлян и просто допълва и без това живописната атмосфера на квартала. Прекрасно! Вчера, докато се прибирах,  се наслаждавах на цъфналите рози, а днес виждам, че някой ги е обрал до една. И България е част от голямото европейско семейство. Ние сме европейци...

И ето. Отново тръгвам по прашните улици към училище и размишлявам. Докога ние българите ще сме такива и дали ще догоним някога истинските европейци? Но продължаваме да твърдим, че сме европейци, а единственото, което ни свързва с Европа, е географското положение. Не искам да е така. Искам да твърдя с гордост, че съм родена и отраснала в България. И пресичам едно кръстовище, а от другата страна на пътя виждам как две момчета се карат. Без да искам, разбирам, че причината за спора е някаква монета от 50 ст, която са намерили на тротоара. Никой от двамата не изглежда толкова беден, че тази монета да има някакво значение. Но спорът не спира и аз забелязвам как другите минувачи се обръщат, за да чуят част от този спор, защото врявата е наистина голяма, а те не просто спорят, а викат. Тук отново се чудя. Необходимо ли е другите хора да се месят в личните проблеми на двама души? А защо ли тези двамата искат другите да разберат за проблемите им?  Не мога да отговоря. Някой ми беше казал, че е част от българския национален характер да се бърка в проблемите на хората. Е, това според мен е глупаво... Но българите са европейци. 

Стигам до училище и гледам как някой е решил да поиграе с живота си. Аз бих казала, че това не е игра, а подигравка със самия себе си. Този някой е решил да счупи просто ей така един от прозорците на сградата. И сега са се събрали трима полицаи и обсъждат случилото се.  Защо ли си мисля, че всичко ще свърши само с това обсъждане и виновният пак няма да си получи наказанието? И какъв ли е този, който е решил да се подиграва с училището? Защо ли му е да прави това? Не мога да си отговоря, а и няма кой да ми даде оговор...

Свършва и този учебен ден. Аз си тръгвам към къщи уморена, но не мога да спра да си мисля - кога ще ги настигнем западно европейците? Вървя си и виждам на тротоара един просяк - циганче, което държи в скута си едно наскоро родено бебе. До него стои една кофичка, в която то събира монетите. След малко минава една групичка от няколко момчета, които вероятно вече са в последните класове. Те викат, смеят се на висок глас, употребяват нецензурни думи, но внезапно съзират клетото дете и едно от момчетат рита уж неволно кофичката с монетите. Другите младежи от групата избухват в още по-силен смях, защото виждат как бебето започва да плаче, а малкото циганче се опитва да събере монетите по земята. Това е постъпка на едни нискоинтелигентни и слабовъзпитани хора. Е, всички вече сме европейци. И все пак знам, че не всички българи са такива, но къде са тези, които трябва да се грижат за предотвратяването на подобни случки? Тук вече мога да отговоря - те си почиват вкъщи или пият алкохолни питиета в някоя квартална кръчма.

В този град се случват всякакви необясними неща, а аз вчера се ядосвах защо след като разкопаха улицата пред нас, за да газифицират, не я асфалтираха, както си беше? Ние българите не сме толкова бедни, а просто нямаме усет към естетически красивото. Мислим си само за удобствата, защото газта ще е наистина удобство, но сега гледката навън ще е още по-ужасна, а да не говорим, че става кално след дъжд. Имаше пари за газ, а няма пари за асфалт.

Но както вече казах това е най-малкият проблем.  Случват се много по-сериозни неща, които наистина трябва да се избегнат и да ни превърнат в европейци в истинския смисъл на думата. 

Прибирам се вкъщи и пускам новините. Излъчвам новините. Отново е убит някой мафиот. Продължава издирването на убийците на две деца вече пет месеца. Няма лекарства за болните от рак, а министърът на здравеопазването кратко допълва, че онкоболните са неизличимо болни без надежда за излекуване. Това е абсурд!...

Защо ни беше да се запазим като хора през петвековното робство, след като се превърнахме в това 130 години след Освобождението? И все пак не искам да съм такъв песимист, защото и аз съм българка. Искам да живея добре и искам хората около мен да са добре. Нека да си останем хора с идеали , а не да свеждаме всичко до материалното. И нека да сме българи и европейци!