Начало arrow Литература arrow Есета arrow Кой е по-силен – човекът или природата? (есе)

Кой е по-силен – човекът или природата? (есе)
Оценка: / 13
СлабОтличен 
Автор Стоян Христов   

 

Да поговорим за живота. Да! За този живот, в който ние ставаме жертва на вечната борба между човека и природата, водеща към неизвестността, показваща глупостта, а може би е в центъра на необратимото - гибелта на хората. 

Мисля за живота, като за пътуване, защото така някак си ми е по-лесно да възприема даденостите, за които не мога да намеря обяснение. Знам, че това пътуване има край, но не знам кога и къде ще видя надписа “Спирка Последна”. Именно тази идея ме стимулира да науча колкото се може повече за това пътешествие за времето с което разполагам. Разсъждавайки върху фактите, които знам, стигнах до следното заключение - Светът е съвкупност от организми и неживи предмети, като всички си имат определена функция. Такива са и хората. Или може би са били. Стремейки се към съвършенство и власт, човекът разрушава всичко по пътя си. Хората са нагли, надменни и високомерни и го показват чрез действията си, които са пагубни за природата. По този начин, човекът навлиза в една вечна битка с природата, в която няма възможност за победа, но не го осъзнава.

Стремейки се към правия път и следвайки маршрута си, направих заключение, че  човекът си мисли, че е по-силен от природата, защото е постигнал огромен технологичен и научен прогрес, но всъщност нашите действия са екологична катастрофа. Безбройните заводи, превозни средства и отпадъци унищожават озоновия слой и причиняват невероятни по своя размер вреди. Насилието върхо околната среда не може да бъде никога победа в тази вечна битка, а единствено би мога да е задоволяване на човешките капризи.

Този своеобразен двубой се води единствено от нашата глупост. Хората остават с впечатлението, че безразборното хабене на ресурси е начин за надмощие, а всъщност по този начин увреждаме нашият собствен дом - природата. Благодарение на околната среда живеем и оцеляваме. Ако не се спрат тези безмислени действия породени от глупави и нагли капризи, нашият дом, убежище, бащиното ни огнище би заприличало на затвор, в който са поместени самонавредили си вредители.

Природата е тайствена сила, която не може да бъде овладяна. Природните бедствия, нанасящи огромни щети в индустриялен и личен план на хората, са явен знак за нашата немощ. Липсата на предсказване на тези събития е явен знак за нищожество и заблуждение, че сме нещо велико и непреклонно. Човекът е нарушител на природната хармония, а не победител. 

Дълъг е пътят, който извървява отделната личност. Дълготраен, но и много поучителен. За жалост много от хората са неспособни да свеждат всеки проблем до поука и това води до морално падение при някои, загуба на самочуствие при други, здравословни проблеми при трети и така нататък. Всички тези неща имат нещо общо - природата и трябва преди да видим надписа “Спирка Последна” да намерим рационално решение на проблемите с природата, защото това не е вреда на околната среда, а разрушение на цялостта на дома ни.