Начало arrow Литература arrow Есета arrow Кой е по – силен - човекът или природата? (есе)

Кой е по – силен - човекът или природата? (есе)
Оценка: / 4
СлабОтличен 
Автор Теодора Зарчева   

 

Преди много години е било поставено началото на човешкия род. Божия промисъл или пък природен феномен. Нечий невидим пръст е завъртял спиралата, наречена живот. Спирала, в която старото, и вече познато, е основа на новото и винаги остава в един от кръговете, за да даде началото на следващия.

Перфектна и изчистена форма на Битието, каквато би трябвало да бъде и човекът, най - висшето същество и може би най - съвършеното в нея. Пословичен е човешкият стремеж към самоунищожение, защото как иначе ще обясним болката, която причиняваме на своя създател? Ударите, нанасяни всяка минута срещу природата - майка и плод на всеобщата заблуда, че променяйки не рушим. А природата  -  тя е исполин, най - грандиозното творение в този свят и най - скъпото, защото дава живот. Неблагодарни са децата й, вместо да се грижат за нея и да я обичат, те я наказват и обричат на бавна смърт, защото известна на всички е историята за Давид и Голиат, за това как с един камък можеш да убиеш гигант. Безумни сме да вървим срещу себе си и жалки в опитите си да въртим спиралата наобратно. Дано природата ни прощава, защото са много греховете ни пред нея. Произлезли от нейната утроба, тя иска да пазим живота й така както тя пази нашия - искрено и безрезервно. Но вижда, че не го правим и не допуска човекът да проникне в тайните й, защото те са нейната защита, а човешкият егоизъм  -  най - големият й враг. Стремежът към материалното, илюзията, че се създава по - добра среда, че улесняваме живота си, ни пречи да осъзнаем колко глупаво погубваме най - ценното, което имаме. Няма нищо лесно, защото лесното е застой, а спиралата на живота не чака, тя бавно и упорито продължава безкрайното движение нагоре към развитие до достигане на съвършенство. А ние сме само временни и вероятно ще е така докато не пречупим онова нещо в себе си, което ни пречи да видим кои сме.

Краят е смъртта, когато лягаме в черната земя, за да се утешим в дългото отсъствие от нея. За да ни се даде втори шанс, понеже душата е енергия, тя не умира, а само се преобразува, тъй като за добро или за лошо е обречена да бъде вечна. Защото предава наученото на следващото дете на света, за да продължим да се въртим и променяме, докато в някой от кръговете на спиралата разберем, че на любовта се отвръща с любов, а на живота - с живот!