Начало arrow Литература arrow Есета arrow „Аз не живея: горя!” (есе)

„Аз не живея: горя!” (есе)
Оценка: / 37
СлабОтличен 
Автор Кристина Цветкова   

Сън. А в него бледи пламъци пълзят към слънцето-живот. Протягам ръцете си – парят. И в бляскав танц разтапят светлината.

Нощ. Тъмнината лаская съня ми. Но не смея да заспя. Спасението ще дойде със забравата, а тя ещ се роди от самотата. Но в такава нощ отново огнени езици ще изпепелят душата ми. И ще боли..... Не искам тази болка,  но само тя ще ми припомни колко скъпо струва свободата да надскочиш сивото, правото изборът да бъде твой. Боря се. И падам пак – убита е надеждата за всякакво спасение. Нямам сили, сам съм. И пламъците задушават всяка смела мисъл за бягство от адската задуха на примирението.

Сънувам. И в съня ми има огледало. Пристъпвам плахо и поглеждам. А образът отсреща се превива – сякаш иска да се скрие! Сив е и страхът гризе останките-душа, които е спасил от пламъците. Силуетът ме разглежда. И в погледа му се чете уплаха..... може би ме е познал? Разбрал ли е, че в огледалото съм аз – душата, от която се отказа?

Отново иска да избяга, обръща се и търси ъгъл, зад който да изчезне. Но пламъците го обграждат, единственото му спасение е да подаде ръка – на мен, да се завърне.....

Образът изчезна. Стопи се. Аз все още стоя и се взирам в огъня – като жив е! Играе, танцува, умираи се ражда пак – по-силен, по-ярък, по-близо до страха ми. Само огледалото разделя моето Сега от пожара, който се разгаря..... Загубих душата си. И тъгувам..... Поглеждам отново в огледалото. Само да поискам и мога този път и аз да изгоря. Не ми остана път, забравих всеки спомен. Пожарът се разгръща и в огнения му спектакъл се сливат блези сенките на хиляди души---- или може би е просот игра на отражението в огледалото? Протягам ръката си. Прегръщам измамните пламъци. Изгарям миналото си, димът потъва в настоящето.

Топя се. Изчезва споменът за Аз-а, който се сбогува със себе си. Уплашен, изхабен, безличен... реши, че в битката е победен. И се предаде.

„Аз не живея: горя!”. Сънувам и в нощта на този огнен край от пламъмка се ражда моето спасение..... че душата ми ще тлее в пепелта и с първия повей на промяната с нова сила ще се разгори.....