Начало arrow Литература arrow Есета arrow За мишките и книжките (есе)

За мишките и книжките (есе)
Оценка: / 7
СлабОтличен 
Автор Василена Николаева   

„В къщи има мишенце...” – весела детска игричка. Всички я обичаме и си я спомняме с умиление. А мишките днес са щастливи – най-после забелязани, въпреки, че в природата не са от най-привлекателните животинчета. Но днес се оказват полезни, въпреки всеизвестния си вредителски нрав.

Днес мишките имат нова роля – дясна ръка на човека, първи съветник, първи приятел. Непоносимо горделиви са те в новата си роля, която са заели. Много по-важни от книжките, чието място са заели. И никой не може да оспори тяхната значимост. С тях чертаем електронни таблици, форматираме документи, рисуваме, изработваме сложни схеми, пресичаме земното кълбо, общуваме с когото си искаме. Почти като в приказките – кликваме два пъти  и откриваме несметни богатства. Откриваме знания, информация за всеки и всичко. Браво на мишките!

А Книгите? – Горките....Те подсмърчат прашни и забравени. Мъката им чак огъва прогнилите етажерки. Молят се тайно малкият геймър да отмести поглед от монитора и ръка от мишката, за да ги види и вземе. Молят се умореният и учуден родител да ги препоръча на децата си. Молят се учителят добре да си свърши работата и децата да ги вземат и прелистят. Но, уви.... Колко по-интересно и по-бързо е с мишката! И уморените родители не могат да се преборят и заспиват пред телевизора. А учителите....Те са тъй безпомощни в битката с хилядите мишки и тъй слабо мотивирани със своите малко левчета месечно. Кога ли и те за последен път са си купували книжка? Не учебник, не помaгало по предмета, а книга-интересна, художествена или научно-популярна, книга, която да прочетат с удоволствие през свободното си време?!

А мишките гризат ли, гризат неуморно, верни на инстинкта си. Те изгризаха пространството на книжките. Прегризаха корените им. Бързат да унищожат всичко-скърцат и гризат неуморно.

Какво им остава на книгите? Да тъгуват и да си спомнят как велики владетели са ги инкрустирали със златни букви. Как монаси са ги крили под расото до сърцето си. Как младежи пламенно са ги чели под слабата светлина на газената лампа, за да опознаят света и себе си именно чрез тях.

Хора, хора, не се погубвайте. Осъзнайте разликата между информация и духовност. Уловете тънката разлика и острата необходимост и от двете.

Кое е по-важно? Кое е по-необходимо? Въпросът остава открит и чака своя отговор в бъдеще. Книгата ни прави живи,мислещи, чувстващи. Тя е мечта, идеал, стремление, корен, традиция. Но е непродаваема.

Ще я спасим ли в едно общество, в което мишките са станали повече от човеците с главно „Ч”?

Безлични и страхливи, мишките тичат и обикалят безспир своя омагьосан кръг. Крият се от котките. Крият се в мишите си дупки и ако се появи човек с главно”Ч”, агресивно го нападат, защото не могат да понасят някой друг да е различен.

Човеците обаче ги има. И те ще пазят книгите. Толкова дълго, колкото е нужно. Рано или късно светът, обезумял сега, ще потърси и поиска пак книгите, осъзнал че хармоничното битие е там някъде между мишките и книжките.