Начало arrow Литература arrow Есета arrow Животът като борба за надмощие (есе)

Животът като борба за надмощие (есе)
Оценка: / 20
СлабОтличен 
Автор Нона Цекова   

Един миг, а може би вечност, светлина, плач. Едно начало, за някои - край. Отваряш очи, стискаш юмруци. Глъдка въздух и всичко започва...

Всеки ден поглеждаш на света, усмихваш се, отронваш сълза, виждаш себе си, виждаш живота, или поне се надяваш да откриеш нещо истинско, а не само обърканото отражение на собственото ти съзнание..

Защо не живеем щастливо с това, което имаме, защо толкова копнеем да осъществим една мечта, само за да я загубим, защо се стремим към върха, като възможността да залитнем и да загубим равновесието е много по-голяма, защо откриваме нещата едва когато ги изгубим?..Толкова много въпроси, толкова очевидни истини, а ние продължаваме ли, продължаваме...

Всеки ден извоюваш една малка победа, всеки ден започваш битката наново, всеки ден продължаваш борбата, борба за собствено място в чуждия свят, а после захвърляш всичко само защото копнееш да погледнеш от високо.  Накрая откриваш живота си ограбен, загубен между напразните очаквания и непотребните материални заместители. Самотникът стигнал върха, за да бъде забравен или изоставен щом отново докосне дъното..., което е неизбежно. Оставаш сам с надеждите и абсурдните вероятности докато и те не избледнеят до общата сиво-черна гама, която не отдавна е започнала да обрисува живота ти и вече сам не можеш да познаеш отражението си в огледалото или, изпаднал до крайност, в металната повърхност, която стискаш в ръката си ...

А всичко стана толкова бързо ...Заслужаваше ли си ? – започваш да се питаш накрая – за едната власт, за парите, а с тях и “неограничените възможности, заслужаваше ли си да откриеш лъжливите усмивки и погледи, хладнеещи с всеки звън на монета? Колко много копнееше за надмощие, за положение, за силата да бъдеш нещо повече, че изгуби поглед за всичко останало ценностно и, макар понякога тривиално, незаменимо. Е, сега вече можеш да бъдеш доволен – ти постигна това, което искаше ... но загуби всичко останало. Може би това е горчивата равносметка, до която рано или късно достига всеки един, отказал се от себе си в името на борбата, но не каква да е, в името на живота като битка за надмощие и сила, битка за собственото си Аз, в която губиш именно себе си. Парадоксално, нали ?