Учи се (есе)
Оценка: / 38
СлабОтличен 
Автор Михаела Конова   

Ние, българите, не сме имали свой Омир, който да възпее военните ни подвизи. Не сме изпращали в морските далнини магелановци, за да откриват нови земи. Нямали сме ни Галилей, ни Коперник, ни Леонардо да Винчи. И въпреки това – в миналото и в днес – малка България заема почетно място в световната цивилизация. В земите ни, огласяни някога от песните на Орфей, братята Кирил и Методий и техните следовници посяват най-скъпоценния плод – просвещението.

   В хилядолетната си история българите са дали много на света като знания и открития, за да се придвижи обществото напред в своето развитие. Дали в старобългарските книжовни школи, дали в килийните училища, дали в съвременните модерни високотехнологични учебни заведения – внушаваното на подрастващите от различните поколения се е свеждало до максимата : “Учи се!”. Вярно е, че човек се учи през целия си живот, но ако става въпрос за любовта към книгите, към знанието – това в най-голяма степен е заложено в детството, в ученическите години. Тогава се полага основата на различните знания, появява се и по-късно се даразвива стремежът да се докажеш чрез тях, да преодолееш преградите по пътя към овладяване на различните науки, да виждаш далече – далече – зад слънцето чак и звездите. В едно стихотворение се казва :

Ти няма тревожно сред път да блуждаеш,

да тръпнеш от буря и суша.

Учи, за да можеш! Учи, за да знаеш!

Тайфунът, дъждът да те слуша!

   Едно време родителите са карали своите деца да учат, за да не работят. Като че ли знанията могат да се усвоят и да не се използват после – човешката глава не е скрин, в чиито чекмеджета може да се напъха какво ли не и там да се забрави. Идва време, когато тези знания са нужни – чекмеджетата трябва да се отворят и онова, щое в тях, да излезе наяве – да се използва и за собствени, и за обществени нужди. Какво, колко и как ще научим, кога, как и за какво ще го използваме – това са въпроси, които засягат всеки един от нас и за които всеки сам поема отговорност, но ще кажа :

Учи се, учи се, учи се то с радост,

че времето бързо тече!

Дървото се вие, додето и младо,

додето е още дръвче!