Начало arrow Литература arrow Есета arrow Има ли място за митове в днешни свят? (есе)

Има ли място за митове в днешни свят? (есе)
Оценка: / 63
СлабОтличен 
Автор Михаела Конова   

Митът безспорно възниква на един примитивен стадий от развитието на човешката цивилизация .В по-късни времена с диференцирането на познанието редица от неговите функции се поемат от науката, икуството, морала, обществените норми . В същото време много от митологичните символи продължават до живеят в човешката практика. Според мен и днес митологичните представи намират място в религиозните празници , фолклора, изкуството, рекламата и пр.

    Митологичната култура в днешния свят достига на-голям разцвет в дейностите, където е необходимо изграждане на представи и нагласи - рекламите . Основната цел на рекламата е популяризиране на нещо и привличане на много хора като купувачи, зрители и др. , да представи обикновеното кано необикновено , но за да бъде осъществена тази задача е нужно да се даде един нов,различен поглед на нещата, разкриващ магнетичността на простите и дори безинтересни на вид обекти . Митологията е точно това , тя е резервоарът от образи и представи , нужни на хората, за да разширят фонда на изразните си средства и не само да постигнат поставените цели , но и да пробият чрез оригиналните си идеи в бъдещето . Пример  за такова осъвместяване на митологичните представи със съвременните потребности на човека  (в случая с пазарната икономика ) е митът за Дядо Коледа и рекламирането на Кока-Кола или митовете за Гръцкия пантеон и рекламирането на Пепси Кола .

     Друг довод в подкрепа на тезата за актуалността на митологичните представи е активното използване на митологичната символика в ритуалите и обичаите , съпровождащи българските църковни празници . Примери за това са празниците : Никулден , Великден,Еньовден,Баба Марта и др. Никулден например заема важно място в българската празнична традиция . Народната легенда разказва , че при поделянето на света между шест братя на Св. Николай се паднали реките,моретата и океаните . Затова той спасява корабокрушенците и моряците , изпаднали в беда . На Никулден българите приготвят богата трапеза с курбан за светеца , която не се вдига цял ден а остава до късно през нощта на разположение на домакини и гости . Костите на шарана се изгарят и се закопават в земята или се изхвърлят в реката . Друг високо ценен и почитан празник е Великден . За разлика от повечето християнски празници, той няма определена дата за празнуване , но въпреки това е един от най-обичаните празници . Великден или Възкресение Христово се съпровожда от множество специални ритуали , различни за отделните области на България , но навсякъде се спазва една традиция . Тази традиция гласи , че първото боядисано яйце трябва да и в червено  и с него да се потъркав бузките  и челата на децата, за да бъдат весели и засмени през цялата година . Боядистването на яйцата става на Велики Четвъртък, а на Великден сутринта се ядат козунаци и се “преборват” яйцата . Възкресение Христово се празнува до една седмица , а поздравът “Христос Воскресе” е валиден до края на май месец . Примерите за такива празници са много , но общото между всички тях е  това, че са съпроводени с ред обичаи , в основата на които стоят митологичните представи на предишните поклания и интересът към които се възражда и днес .

    Съществуването на мита в днешния свят е пряко свързано и с определени житейски ситуации , и с конкретизирането им с определени фразеологични словосъчетания, свързани с митвете . Слабото място или уязвимостт на човек например често се характеризира с израза “Ахилесова пета” ; коварството , проявено от страна на приятел наричаме “ Троянски кон” ; израза “авгиеви обори” свързваме с изоставено , непочиствано дълго време място или в преносен смисъл за куп афери и нечисти сделки (непочестените 30 години бори на Авгий , които Херкулес почиства за 1 ден) . Тези и множество други изрази като  “ ябълката на раздора” или “ измивам си ръцете” са само една малка част от митологичните крилати фрази , обогатяващи речника ни и човешката култура като цяло .

И така , древни и съвременни , митовете  продължават да живеят в човешката цивилизация и да осигуряват , нужните на човек, за да продължи пълноценно жизнения си път, свобода и едновременно сигурност . Те стоят в основата на важни съвременни дейности като рекламата , изкуството и народните обичаи .