Начало arrow Литература arrow Есета arrow Голи са без книги всички народи (есе)

Голи са без книги всички народи (есе)
Оценка: / 314
СлабОтличен 
Автор Михаела Конова   

Един от най-забележителните и велики културни феномени на човечеството е книгата. Със своя дълъг живот и познанието, което ни дава, тя доказва абсолютната необходимост от присъствието си в човешкото битие. Тя, и в частност словото, е единственият начин човек да се доближи до Бог и същевременно да се самоусъвършенства. Словото носи смъсъла на човешкото съществуване.

   А какво всъщност е словото? Оценяваме ли достатъчно писменото слово, или се е превърнало в незначителна част от нашето ежедневие? Замислете се за момент. Нима книгите не са прозорец към ново знание? Нима не научаваме за заобикалящия ни свят именно чрез тях? Ако сте съгласни с мнението ми, че има място за сравнение между книгата и прозореца, то си представете една къща без врати и прозорци. Не изглежда ли ужасно? Не е ли ужасяващо и потискащо да живееш в един затворен свят, от който дори няма изход? Нима това би било живот? Не, това би било едно мизерно и безсмислено съществуване, един непълноценен живот, ако изобщо може да се нарече “живот”. И не само заради мрачността и чувството за нищожност, което биха предизвикали тези четири стени, между които се намираш, но и заради изолираността – липсата на знания за случващото се във външния свят, липсата на минимална представа за това какво има отвъд “твоята кутийка”. Нима има нещо по-лошо от това да незнаеш миналото си, а камо ли настоящето?! Всичко това звучи ужасно от една страна , но и абсурдно от друга, защото съвременният , за разлика от средновековния човек, никога не е усещал липсата на словото! За нас – днешните хора – словото е даденост, която приемаме с отворени обятия, защото животът ни без него би бил непоносим. Комуникациите, техниката, природата – двигателите на нашето съществуване са основани на това слово. Но дали всеки от нас оценява значимостта на писмеността и книгите? Било време, когато мрак и безпросветност гнетели славянския род. Безсилен бил той да устой на мощта на царе и патриарси, защото не познавал силата на божието слово, нямал свои букви, та книги да изпише, да знае и да помни мъдростта по земята. Защото в книгите има голямо богатство, събрано от векове и който чете книгите, но-богат и по-силен става .

Ние, българите не сме имали свой Омир, който да възпее военните ни подвизи. Не сме изпращали в морските далнини магелановци, за да откриват нови земи. Нямали сме ни Галилей, ни Коперник, ни Леонардо да Винчи. И въпреки това в миналото и днес – малка България заема почетно място в световната цивилизация. В земите ни, огласяни някога от песните на Орфей , братята Кирил и Методий и техните следовници посяват най-скъпоценния плод – просвещението. Преди светите братя България била силна, но не била велика. В нея имало доста и то великолепни дворци, но нямало училище. Всички се плашели от меча й, но никой не се плашел от словото й . Със създаването на писмеността , с написването на първите книги сякаш очите й се отварят. Ръката, която по-рано държала само меч, сега посегнала и към перото. До крепостите и оръжейниците изникнали много школи. Ето защо всичко велико в нашата история ( а така е и по света) започва с тях – книгите. И тръгват старобългарските книги по много краища на света да разказват за любознанието и любословието на българина.

 Всеки от нас носи късче гордост в себе си , именно заради факта, че ние имаме свой собствен език, но който говорим и пишем. Език, който дори през вековете на византийското владичество и турското робството е крепял държавата на раменете си, предпазвайки я от злочест край като този на Монголската империя на Чингиз хан например. Силата на всички добре установени и развити държави и днес, и в миналото се е дължала точно на това – на словото и книгите. Защото ако властта на могъщите императори или якостта на перфектно организираната армия са подвластни на времето, то словото властва над времето. “ Хлябът на словото е вечен, той единствен никога не свършва...”  Да, това е така, защото книгите са изворът, от който черпим информация за миналото и живота на нашите деди, за грешките, допуснати от тях, и съответно за реформите и подобренията, изискани от нас , за да вървим към по-добро и по-добро. Словото изгражда ценностните ни системи и дава възможност на твърде различните хора да общуват помежду си и заедно да градят една империя, основана на просветление и неуязвимост. За жалост скритата идея за слабостта на непросветените и неуки народи, която бихме открили в тълкуванието на думите на Константин Преславски “ Голи са без книги всички народи”, често бива подминавана и недоосмислена. Често хвърляме в някой стар кашон или дори за вторични суровини купища книги, които биха били повече от полезни на всеки един, ако все пак се опитваме да разшифроваме скритите послания и тайните им.

Книгите ги има и ще продължават да са до нас, за да “просветляват” дущите ни, защото човек изпитва необходимост от тях. Затова не трябва да си задаваме тревожния въпрос “Ще изяде ли мишката книжката?”. Възможността книгата да изчезне, да се изгуби, е само ако човек изгуби своята чувствителност, мечти и идеали. Ако някога това стане – голи ще останат без книги всички народи . Бeз паметта и знанието на книгите едва ли биха оцелели и самите народи.