Любовта (есе)
Оценка: / 476
СлабОтличен 
Автор Михаела Конова   

L’amour ce n’est pas

                                                                                   Se regarder un autre,

                                                                                        Mais regarder ensemble

   Dans la meme direction

 

   Нека да ви кажа какво е любовта. Тя е случайна и внезапна . Тя е най-красивото нещо в човешкия живот, най-сладката отрова и най-горчивото лекарство. Тя е в състояние да промени коренно света ни. Тя ни кара да прощаваме, когато някой ни е наранил и да желаем щастието на любимия човек, макар и с друг,когато той не е щастлив с нас. Любовта е благородство. Тя е вълшебното чувство , което дава възможност на слепия да прогледне, на отчаяния – да повярва, на тъжния – да се усмихне. Любовта е по-силна от смъртта. Тя е вечна – за нея няма граници и предели. Всички знаем историите за Пепеляшка, за Ромео и Жулиета, за Снежанка. Всички те са идеален пример за силата на това чувство, за магията, която ни обладава и от която черпим доброта, вяра, преданост ...   Да обичаш и да бъдеш обичан – не е ли това най-голямото щастие?  Да намериш човека, който си чакал цял живот и той да споделя чувствата ти – това е целта на всеки човек. Тогава светът става по-красив, усмивката се връща на лицето ти, душата ти се изпълва с доброта . Любовта е смисълът на живота ни и колкото и наивно да звучи – това е факт. Тя е магията, раждаща живот. Тя ни обгражда от първия ни миг на този свят. Любовта е бряг и вълна, суша и вода, усмивка и сълза, път и пристан. Без нея този свят е пуст и мрачен.

   Но ...

Както винаги има едно “но”. Не винаги нашата любов може да е споделена. Мислим, че сме намерили единствения за нас човек, но – не, защото “единствени” има , но незаменими няма и никога няма да има. Всичко на този свят е мимолетно – идва и докато се усетиш, то си е отишло. Тогава в нас се поражда безразличие, а понякога дори омраза. Много често любовта се превръща за човек в недостижима цел. Тук се появават несподелените или неразбрани чувства и преживявания и рано или късно започваме да виждаме не само хубавото в човека до себе си , но и недостътъците му .

   Никой не е съвършен , затова и едно от най-важните  неща в една връзка е да правиш компромиси в името на любовта. Да обичаш – това е да прощаваш на някого повече, отколкото заслужава, но това не значи да жертваш себе си за това.

   Често се казва, че любовта е сляпа, че влюбените гледат не с очите, а с душата. Според мен този, който обича, не трябва да е “сляп”, просто от време на време да си затваря очите за грешките на човека до себе си. Рано или късно и най-перфектните грешат и ако в минал момент са постъпили с разбиране спрямо човекът, властелин на сърцето им – той би им отвърнал със същото. Правилно хората са казали: “Не се влюбвай в косите - те побеляват, не се влюбвай в очите - те лъжат, не се влюбвай в лицето - то само привлича!” Това според мен е самата истина, защото човек се влюбва не с очите, а със сърцето  и не в друго, а в най-светлата част на човешкото тяло - душата. А също така е вярно и че душата вижда много повече от очите ни, затова човек трябва да следва сърцето си и да се вслушва във вътрешния си глас.

Красива или опасна,  тиха или запленяваща, сладка или греховна, любов-та съществува и трябва да се изживее, защото тя е истинският смисъл на живота. Не бива да позволяваме на нищо и никого да разруши щастието ни. Ако любовта е истинска – тя ще преодолее всички пречки.