Начало arrow Литература arrow Есета arrow Аз и Другият (есе)

Аз и Другият (есе)
Оценка: / 115
СлабОтличен 
Автор Мая Димитрова   

Аз съм добра, а другият е лош. Аз съм слаба, а другият е силен. Аз се боря с всички сили, а другият все ми пречи да постигна това, което искам.

В живота винаги има “Аз” и “Другият” така както има ден и нощ, обич и омраза, добри и лоши.. Всеки човек е индивидуален и различен сам по себе си и е много трудно “аз” да е като “другия”. Азът се стреми към едно, а другият към друго. Ние идваме сами на този свят и сами си отиваме… Градим приятелства с години, помагаме на другите, а в труден момент няма кой да ни подаде ръка.

Винаги съм се стремяла да разруша стените между мен и другия. Не искам да има различия между нас, не искам да има злоба и завист. А повечето хора какво правят? Виждат, че някой човек е успял и му завиждат. Защо трябва да е така? Нека се радваме, когато другият е щастлив и страдаме, когато го боли. Защо трябва да има разделения?! Писна ми да слушам, изрази от рода “Аз съм си аз, за другия не ми пука!” Стига! Нека си подадем ръка!

Аз съм жена, а ти си мъж. Аз съм на 19, а ти на 30. Аз съм бяла, а ти чернокож. Аз говоря български, а ти турски или английски.. И какво от това? Нима това е пречка? Нима не можем да изградим едно стабилно приятелство, да се разбираме и обичаме? Можем! Стига да забравим за това: “Аз и другият”, все пак стъпваме на една и съща земя и дишаме един и същи въздух. Някога- още през 9 век св. Кирил Философ, спорейки с триезичниците беше казал: “Не пада ли от Бога дъжд еднакво за всички? Също слънцето не грее ли на всички? Не дишаме ли еднакво въздух?”

Никой не е повече от другия. А понякога забравяме за това. Мислим си, че нашата болка е по-голяма от тази на другия, нашите проблеми по-значителни, нашата любов по-силна.. А човекът до нас също изпитва същите чувства, но той е друг- чужд- така смятат повечето.

Често се типизираме като си “лепваме” етикети като: крадец, лъжеш, добър, лош… И щом някой ни е казал, че Другият е лош сме склонни да му вярваме, без да се опитаме да опознаем другия и да разберем дали наистина е лош. А просто страним от него, избягвайки го, ненавиждайки го.. все пак той е друг.

Вярно, че ние сме най-важни. Все пак ако ние сами не направим нещо добро за себе си няма кой друг. Не можем цял живот да разчитаме на другия, било то родител или приятел. Трябва сами да градим живота си, да се борим и да постигаме целите си. А защо АЗ съм по-важна от другия? Защото знам, че рано или късно другият ще ме предаде, а аз себе си никога! Няма да спра да мечтая, да вярвам в доброто и да се боря. И макар и сама аз вярвам, че ще успея. Днес може да съм слаба, но утре ще бъда силна. Искам, когато получа или постигна нещо гордо да заявя: “Аз успяй сама”, а не “Другият ми помогна”.

Ще падам, ще ставам и пак ще продължавам, докато я има тази борба между мен и другия. Но пък ако бяхме всички еднакви и имахме всичко, живота ни едва ли бил интересен. Може би точно различието между хората ни амбицира да се борим и да бъдем по-добри от другите. Но преди всичко нека бъдем приятели. Аз вече подадох моята ръка на другия, а ти направи ли го?