Начало arrow Литература arrow Есета arrow Какво е за мен Европа? (есе)

Какво е за мен Европа? (есе)
Оценка: / 64
СлабОтличен 
Автор Стефка Станчева   

Като бях малка за мен Европа бе принцеса от гръцката митология. По-късно в часовете по география разбрах, че Европа е един от седемте континента с умерен климат и богата история. После все по-често чувах по новините, че Европа е една заветна цел и идеал. Така се обърках. Какво точно е Европа? Дали това е принцеса , дали това са обширни земи с хора? Все още не знам, но Европа е нещо хубаво.

Вече порастнах. Прекарах своето детство, мечтаейки каква ще стана. Сега ми се иска да върна времето назад и да мога да правя каквото си поискам, без да мисля за последствията. Тъжно е, че не мога да се върна. Но по-страшното е, че вече трябва да отговарям за постъпките си не само пред себе си, но и пред други хора – родителите ми, учителите в училище, приятелите. Дали ще успея да се преборя с живота си и да спечеля от всичко случващо се? Чудя се...

Сега вече България е членка на Европейския съюз, присъединихме се и сбъднахме мечтите на много хора. Всички отново очакваме с надежда много скорошната промяна към нещо по-добро. Дали го заслужаваме? И докато политиците преценяват плюсовете и минусите нс членството на България в Европейския съюз, а хората от селата протестират срещу нововъведения акциз върху ракията, аз реших да погледна на Европа по друг начин. Защото Европа – за мен това звучи гордо, Европа, това е България, това са всички хора, които са свободни да избират какво да правят с живота си и могат да поемат последствията от грешките си. Европа – това е място за теб и мен, за нас и вас.

А ние все още сме опиянени от успеха, който страната ни постигна и се поздравяваме за приемането като пълноправни членки на Европа. По това време старите членки на съюза отпразнуваха 50 годинишнината на съюза. Като че ли това не засяга България толкова силно, но ако се върнем 50 години назад в историята на Европа, която скоро е излязла от Световна война, ще осъзнаем колко много е дал Европейският съюз на Европа, колко много е спомогнал Европа сега да е това, което е.

Но аз съм едно обикновено 18 - годишно момиче, което все още не е намерило своя път, но което се надява скоро да го намери. Може би Европа ще ми помогне... Оглеждайки се около себе си, виждам замислени хора, които търсят нещо и не знаят дали намереното е най-доброто. Защото човекът никога не е доволен. Той си казва – ”Най-важният съм аз.” И станахме граждани на обединена Европа, но понякога желанието на хората да са първи на всяка цена ги обсебва. „Аз” искам да имам висока заплата, „Аз” искам да бъда победител. Но какво съм аз без другите? „Аз” съм нищо, когато другите са толкова много. В Европа всички сме важни и „Аз” без другите съм никой. Затова си мисля, че е по-добре, не отделни хора да формират положителен образ на страната ни, а народът като цяло да си създаде добро име.

Искам, когато гледам новините, да не чувам, че България отново е на едно от първите места по трафик на хора и наркотици. Сега Европа е една голямва държава и всички граждани разполагат с обширно пространство без граници. Обидно ми е като отида в Белгия, наприемер,  белгийците да свързват страната ми само с престъпността. Наскоро прочетох един „виц” за български професор, който отишъл да работи в Германия, а там го попитали защо е с толкова бяла кожа. И не знам дали трябва да се смея или да плача, прочитайки това. Защото аз не се отнасям с другите с предразсъдъци и предубеждения и не искам и те да ме съдят така. Желая България да е известна с красотата си и с богатата си история. Ще мине много време, докато това стане реалност.

Какво друго получавам от Европа? Вавилонската кула е символ на дързостта на хората. Легендата разказва, че те се опиянили от своята сила и пожелали да достигнат съвършенство. Тогава Бог ги наказал да говорят на различни езици. А сега Европа отново ни дава неповторимата възможност да говорим на общ език – езикът на толерантността. Знаейки този език, ще бъдеш разбран из цяла Европа. Дано само ние несъвършените хора отново да не сторим подобна грешка...

Друго нещо, което чух е, че в Европа всичко е чисто и Европейският съюз се бори за опазването на околната среда.Тук малко се натъжих, защото все по-често виждам изсечени горички и носещи се по теението на реките боклуци. Но това също ще се оправи и вярвам, че ще стане скоро. Прекарах живота си, слушайки постоянно, че България ще се оправи и очаквайки това да стане скоро. Но моите очаквания често бяха мамени от лъжливи обещания. Но ми се струва, че скоро и това ще приключи. Защото вече и България е Европа.

В рамките на Европейският съюз има много народности, много култури, езици. Но като спазва своята национална идентичност всяка държава се оказва пряко свързана с другите. И това ми харесва. Не напразно и лозунга на Европейския съюз е „Единство в многообразието.” Хората макар и различни трябва да се обединят. 50-тата годишнина на Европа показва, че това е възможно. А обединението в България може да е трудно, но само от нас зависи дали ще можем да преодолеем предстоящите трудности. Европа – това е част от пътя, който всички ние трябва да изминем. Затова Европа трябва да влезе в нас със своите ценности и идеали.  А тогава ние ще се приближим до решението на задачата и ще постигнем бленуваното щастие. Заедно ние ще достигнем и до по-доброто бъдеще, което заслужаваме.