Начало arrow Литература arrow Есета arrow 10-те Божи заповеди-необходимост или анахронизъм (есе)

10-те Божи заповеди-необходимост или анахронизъм (есе)
Оценка: / 151
СлабОтличен 
Автор Стефка Илиева   

Универсалният източник на човешко знание е Библията, наричана още „Книга на книгите”. От нея водят нячалото си духовните пътища в културната история на човечеството. В първата и част - Стария завет са записани Десетте основни заповеди - серия от закони, установени на планината Синай. Първите четири от заповедите засягат задълженията към Бога, а останалите шест - задълженията към ближните. Те са необходимите и най-важните принципи, в съответствие с които човек трябва да организира живота си. Те лягат в основата на цялата система  от норми за поведение на израелския народ и до голяма степен са включени в израелското законодателство и до ден днешен.

Всеки вярващ в единния и всемогъщ Бог трябва да спазва тези духовни послания, които са моралният кодекс на Стария завет. Нравственото послание на заповедите формира разбиране за съзнаване на необходимостта човекът да избере своята вяра, защото Бог присъства в душата му чрез вярата. Тя е неговата светлина и никакъв идол не може да я замени. Човекът, повярвал в единния бог е по-съвършен и духовно извисен от каменния кумир, който го превръща в роб. Душата е свободна, ако отхвърли вътрешната си зависимостот идоли. В трудни моменти не идоли, а вярата спасява човека. Тя сочи правилния път, който е свободният изход за душата от мъката и страданието. Затова и името Господне не се изговаря напразно.

            Нравствената етика на Стария завет изисква хармония в човешките взаимоотношения. Патриархалното общество изисква почит и уважение сред поколенията. Традициите на уважение и почит са приемствена връзка между тях. Най-възрастният в рода е духовният и нравствен стожер. Думата му е закон, а родовата власт - „неприкосновена”. Проявеното неуважение се наказва. Така с божата заповед се поддържа духовна хармония на съжителството в семейството и рода.

            Неоспорима като нравствен закон е шестата заповед - ”Не убивай”. Категорична е моралната сила на забраната . Трябва да бъде спасен човек от най-страшното престъпление - отнемането на човешки живот. Човекът е творение на Бога, той му е дал и живот. Затова всяко убийство е посегателство върху сътвореното от Бога.

            Други прояви на безнравственост, които се наказват са прелюбодеянието и кражбата. За грях се смята и лъжесвидетелстването против ближния, тоест несправедливото обвинение срещу близък родственик. Заклеймява се завистта и омразата, които превръщат във врагове най-близките.

            Последната заповед е насочена срещу зараждащата се безнравственост на човешките помисли. В повелителната форма „Не пожелавай...!” е скрита нравствената красота на едно от най-хуманните послания на Стария завет. Моралът на човека зависи от неговата мъдрост. Именно тя застава срещу желанието за материално облагодетелстване, отхвърля греховните помисли и облагородява съзнанието.

            Колко много са ни нужни Божиите заповеди и днес, когато грубостта и подлостта, лъжата и измамата се ширят на воля. И само тези послания и вярата ни в доброто и в човека може да ни спаси и направи по-добри.

            Заповедите са неизчерпаем източник на мъдрост и духовна сила. И колкото повече се връщаме към тях, толкова повече пречистваме душите си, отърсваме злото от себе си и търсим пътищата, които ще открият пред нас нови хоризонти и ще ни покажат средствата, за да станем по-добри.