Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow Робството, бунтът и свободата в поезията на Яворов (ЛИС)

Робството, бунтът и свободата в поезията на Яворов (ЛИС)
Оценка: / 51
СлабОтличен 
Автор Атанас Богданов   

Втората извънредно важна роля на Яворов в българската литература е тази на отразител на националните борби. Тя е възможно най-близка до легендарния модел на поета мисионер, който Яворов възприема. Той силно се вълнува от продължаващите борби за национално освобождение, от причините за нравствените кризи, усещането за отхвърленост от живота, лутането в търсене на верния път и т.н. Живеейки във време, когато тези проблеми са дълбоко залегнали в националното съзнание и момент, в който споменът за героизма на българските борци за свобода е още жив, поетът бива силно повлиян в своето творчество. Сред емблематичните му творби на тази тематика са: “Заточеници” и “Хайдути”.

Грубият и тежък живот на хората по време на национално-освободителните и национално-обединителните движения са разкрити по напълно реалистичен и емоционален начин в Яворовата поезия. Основните, водещи мотиви в нея са свободата, робството, бунтът, борбата, смъртта. Сблъсквайки се с хора, които са загубили своята родина и се опитват да подтиснат мъката чрез пиянството. Яворов става съпричастен към тях. Съзнавайки какво е да бъдеш откъснат от своите корени и родина, поетът се обявява категорично против това и застава твърдо зад националните творби. Така той изгражда ясното съзнание за значимостта на величието на патриотичния подвиг.

Стихоторението “Заточеници” със заглавието и худежествените си внушения се свързва с темата за патриотичния подвиг. Оригинална е идеята на Яворов да представи заточениците-патриоти не по време на битка, а след нея. Той извежда лирическият персонаж от конкретната ситуация на отпътуването и изгражда представата за времето и пространството, в което са живели тези заточеници, а имено времето на борбата и пространството на родината. Творбата представлява монолог-обръщение на героите към отечеството, тя е изповед на болката и любовта към родината, и това мотивира сълзите “накипели” на заточениците. Същностната характеристика на заточениците е пряка – “рушители на жет вековен”, “служители на дълг синовен” – те са борци за премахване на чуждото “подтисничество”, верни докрай на патриотичния си дълг. Идеалът за щастие на заточениците е в достойната смърт в борбата за свобода: “да видим бой – съдба завидна!/ край твоя свят олтар.”. Яворов постига художественото внушение за неизбежната раздяла с родината с помощта на детайла от природната картина – “мъгли” в съчетанието “далеко” и глагола “чезне”. Образът на родината в творбата е географски конкретизиран – Варда, Дунав и Марица, Балкана, Странджа и Пирин. Изразите “родни брегове”, “свидни нам предели”, “изгубен рай”, “родина свидна” се явяват синоними: сравнението с рай характеризира любовта към отечеството. В “Заточеници” доминира националната идея за извоюването на свободата и за прекратяване на жестокото и тежко робство. Яворов утвърждава идеята, че страданието на заточениците е проява на сила. Успоредно с промените в природата се задълбочава и страданието на лирическите герои. Драматизмът в преживяванията на героите достига до трагизъм в последната, четвърта строфа. Чрез повторението на степенуваното наречие “Все по-далеч и по-далеч” се създава усещането за неотмнимостта на жестоката участ.

Трансформацията на драматизъм в трагизъм Яворов разкрива с стихотворението “Арменци”. Още заглавието на творбата свързва образите и идейните внушения с една конкретна национална същност. “Арменци” безспорно е съизмерима и по сила на художествения драматизъм, и по единството на националното и човешкото като идейни внушения с Ботевата елегия “В механата”. Яворов изгражда образа на един народ-мъченик, у когото националната драма се трансформира в енергия за борба в името на независимостта, справедливостта и свободата. В този смисъл образите на героите са представени двупланово – като страдалци и като борци. След като със заглавието поетът насочва вниманието към трагедията на арменския народ, по-нататък той не използва определението “арменци”, а обобщителните определения “дружина” и “изгнаници”. Яворов акцентира на жестокостта на тиранина, прокудил арменците от риданата им. Не е уточнено мястото, където се установява този народ, но е внушен бездомността му – “далеч от родина – в край чужди”. Страдали от подтисничеството, героите са силни и горди, за тях не същствува  алтернативата да се примирят с потъпкването на националното и на човешкото си достойнство. От съчетанието на двата мотива “те пият” и “те пеят” израства човешката драма – остро изобличение на жестоката действителност. Четвъртата строфа мотивира последния стих на първа строфа: “и пеят, тъй както през сълзи се пей”. Тази строфа е изградена върху основата на анафората “че” и очевидната в нея градация на напрежението. Образзът на зимната буря в “Арменци” свидетелства за закономерността, неизбежността и всеобхватността на бунта. Двата мотива “те пият” и “те пеят” отново се среща в шестата, последна строфа. На дивата неудържима песен е противопоставена разяждащата вътрешна мъка, а на буйните кипящи вълни на злобата – с мъка изстисканите мъжки сълзи. Яворов отново насочва вниманието към страданието и безизходицата на арменците, внушава, че бунтовния ентусиазъм е заглъхнал, че съдбата ще продължи да е немилостива към тоя “народ мъченик”. Творбата извежда конкретната историческа ситуация на равнището на трайна и типична многозначност и прониква в дълбочината на изключително силни, сложни и противоречиви изживявания и създава незабравим образ на страдащия и борещия се човек.

Идейното богатство и емоционалната напрегнатост на този раздвояващ драматизъм са подсказани още в първите четири стиха: “Изгнаници клети, отломка нищожн от винаги храбър народ мъченик...”

            Подтикнат от конкретната историческа действителност, Яворов ориентира често своята поезия към все още валидни и актуални за времето си проблеми за робството и свободата. Най-типични примери са “Арменци” и “Заточеници”, в които чрез драматизъм и трагизъм са разкрити умело мъката и обречеността на хората, пострадали от робството и бунта. Въпреки цялата тази горчивина и безпомощност в техните души продължава да съществува вечно куражът, смелостта и надеждата за свобода.