Начало arrow Литература arrow Есета arrow Й. Радичков - “Нежната спирала”-Кой е по-силен - човекът или природата? (есе)

Й. Радичков - “Нежната спирала”-Кой е по-силен - човекът или природата? (есе)
Оценка: / 95
СлабОтличен 
Автор Виктор Витанов   

             

        Вечната борба между човека и пиродата винаги е била проблем. Има някои въпроси, които ще останат неразгадани, например въпросът за това кой е по-силен - човекът или природата.

            Сякаш човекът винаги се е борил срещу природата, винаги е искал да я опитоми, да я очовечи. Но тук откриваме противоречие. Та нима човекът не е част от природата? Вървейки срещу нея, ние вървим срещу себе си. А това е безсмислено.

            Безспорно е, че човекът е най-развитият представител на живата природа. Странно е обаче,колко безразсъдно постъпва той спрямо света наоколо. А убивайки природата, не убиваме ли себе си? Или може би е по-добре, ако живеем сред пластмаса, стъкло и метал? Не ми се вярва! Човекът е част от природата и това трябва да остане така, защото тя е нашето минало, настояще и бъдеще.

            Кое е лицето на природата? Чрез разказа "Нежната спирала" от Йордан Радичков разбираме, че природата е във всяко същество и дори храст. Шипковият храст в произведението е оприличен на човек: "Почти като човек... почти като човек!" - човекът - символът на живота, на съзнанието, на разума.

            Но това не е истинският разум, защото човекът не е разумен относно света около себе си, той е нарушител на приридната хармония, а това не го прави по-силен. Така той губи и то не само света около себе си, но и своето собствено Аз. Опитва да се да избяга от реалността, а тя е, че той самият е лицето на природата.

            Някой би казал, че технологичният и научен погрес на човека го прави победител, но аз не смятам така, защото този начин на развитие е вид насилие върху дивото начало, което ни прави такива, каквито сме. А екологичните катастрофи? Те не са ли знак за нашата слабост, че не можем да възстановим разрушеното от нас?

Защото да рушиш е по-лесно от това да създаваш. А най-лесното решение е да спрем да се опитваме да поправим нещата. Много са явленията срещу,които сме безсилни. Едни от най-ярките примери за това за вулканите, земетресенията, цунамитата и много други. А да не говорим за неубозданите досега три стихии - вода, огън и

въздух.

            Авторът на разказа сам доказва, че природата е във всеки от нас и че ако искаме да намерим нещо, трябва "пак в себе си" да се поровим, защото всички отговори са в нас самите.

            Като се замисля... разбирам, че човекът и природата винаги ще бъдат равни опоненти. Всеки от тях има своите оръжия и ги използва с пълна сила. Но човекътвинаги остава зависим от природата и тя от него.

            И този кръговрат, тази спирала на на живота може би никога няма да се промени. Може би защото природата на човека е такава. А дали тя ще се промени някога? Не знам. Но знам, че битката продължава и човекът и природата стават все по-силни.