Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Литература arrow 11 клас arrow Победата на творческия гений над страданието (Аргументативен текст върху „Cis moll” от П. Славейков)

Победата на творческия гений над страданието (Аргументативен текст върху „Cis moll” от П. Славейков)
Оценка: / 5
СлабОтличен 
Автор Administrator   

Основният обект на изображение във философските поеми на Пенчо Славейков са трагическите фигури в изкуството. В „Cis moll”, „ Сърце на сърцата”, „Микеланджело”, „Симфония на безнадеждността” поетът извежда идеята, че в битието на твореца се съчетават трагизъм и оптимизъм. Тази двойственост произтича от самата двойствена същност на таланта, който, от една страна, извисява твореца над  останалите смъртни, но от друга – го обрича на страдание, породено от дълбоките прозрения за света и за човека, достижими само за него.

            В поемата „Cis moll” Пенчо Славейков утвърждава творческия гений, като насочва вниманието към способността му да бъде опора за духовното възмогване на човека творец. И в тази творба страданието е пресъздадено в нравствено-психологически план. Чрез драмата на загубилия слуха си Бетовен то е представено като изживяване, което извисява духа и доказва вътрешната сила на истинската личност. За гениалния композитор страданието е едновременно и подтик към самоосъзнаване, и към каляване на духа, и извор на творческо вдъхновение.

            Страданието на духа обрича човека на смърт. Разкъсващото душата на героя страдание е породено от трагичната констатация: „Творецът на хармонията глух!”. То подтиква Бетовен към мисълта да потърси успокоение в смъртта.

            И в „Cis moll”, както и в „Ралица”, Пенчо Славейков поставя героя в драматична ситуация, в която изневиделица едно непредвидено обстоятелство му причинява неимоверни страдания. Бетовен оглушава, а за твореца на музиката слухът е най-важната сетивна способност – той е посредникът между творческия гений и сътвореното от него. Драмата на героя насочва към въпроса, ще смаже ли страданието духа му, ще погуби ли ценностните му опори, или той ще намери сили да надмогне страданието и да стане творец на битието.

            За нарастването на напрежението, което поражда този въпрос, допринася изборът на драматичното преживяване на Бетовен да бъде проследено на фона на изображението на „чудна лятна нощ”. Контрастно спрямо прекрасната картина е описанието на психологическото и емоционалното състояние на героя – злокобен мрак, породен от загубата на слуха, царува в душата му. В монолога на героя глухотата е метафорично представена чрез образа на слепотата:

                        Слепец! За мен залязоха навеки

                        на слънцето лъчите – с звуковете

                        на музиката... А едни, едни

                        те даваха живот на моя дух

                        ...............................

                        Аз доживях самичък да се видя

                        мъртвец приживе...

            Чрез така наречената синестезия в текста на творбата се заменя дума, назоваваща едно сетиво (в случая зрението), с дума, назоваваща друго сетиво (слуха). Творбата неусетно прекрачва рамките на единичната участ – тази на Бетовен, търсейки обобщаващи внушения за човека и страданието.

            Сполетялото Бетовен нещастие е представено като наказание, което го тласка към мисълта за края на живота. Закономерно в тази перспектива поемата въвежда мотива за пожеланото спасение в смъртта. Страданието, което поставя на неимоверно изпитание душата и волята, е главен мотив в „Cis moll”. Така като главен мотив в „Cis moll” е изведен мотивът за страданието, което поставя на изпитание душата и волята.

            Творческият интерес е фокусиран върху широката тема за противоречивото единство на трагичното и оптимистичното в човешкото изживяване на битието. Славейков използва драматичния разказ за съдбата на оглушелия композитор Бетовен като отправна точка към своята творческа цел – да наложи виждането си за изключителната сила и високата мисия на творческата личност.

            Душевните терзания на Бетовен са представени като драматично редуване на мисълта за покой, възможен единствено в смъртта, и натрупване на доводи, които отхвърлят тази мисъл.

            Привлекателната мисъл за лесно постижимото успокоение – спасение в смъртта, е заменена от идеята за величието на човека, проявяващо се в критични ситуации на безизходица. Вторият монолог на Бетовен е фокусиран именно върху прозрението, че слухът на висшия творчески дух е неподвластен на тленността на сетивата. В това героят открива нови перспективи за себе си:

                        Живее всемогъщия дух

                        а с него аз в изкуството живея...

И загубата на единий слух

не лесно тъй убива идеалът...

            Творецът постига своето единение с битието не чрез дарените от природата на всеки сетива, а чрез „Висший Слух”. Той влива в него живота на естеството и му вдъхва сили да открие живот дори в страданието – при това живот, непознат за непосветените в тайните на битието. Контрастна на желанието за смъртта е идеята, че в страданието може да бъде открита сила, обновяваща и вдъхновяваща живот:

                        В страданьето е ногава живот!

                        И само в него ази ще намеря

                        за нови чувства нови звукове –

                        изкуството чрез тях да обновя...

            Достигнатото метафорично прозрение преобръща емоционалното състояние на героя, като прогонва отчаянието и поражда всепоглъщащата забрава на творческия процес:

                        ...зафърленото свое

                        творение отново залови –

                        и се забрави и забрави всичко...

            В този момент творбата въвежда и своята главна идея – за надмогването на страданието. Чрез потапяне в творческия акт духът постига състояние на истински, висш покой, който въздига твореца до висотата на бог. Това е „особения дял” на твореца на изкуството, получил чрез него божествения дар на вечния живот.

            В края на втория монолог на Бетовен пряко е изразена една от фундаменталните идеи на Славейковия художествен свят – високото изкуство, раждането на нещо ново е немислимо без страданието. Тази теза е обоснована чрез аналогиите между Бетовен, от една страна, и Омир и Прометей – от друга. За Омир творбата казва: „но в слепота, от хиляди зрящи/ едничък само той виждал ясно”, а в края творческото вдъхновение е назовано с израза "пламък Прометеев”. Имената на митичния титан и слепия певец насочват към идеята за страданията на тялото, преодолявани в името на един хуманен идеал.

            Идеята, че новото в творчеството се ражда в страдание, оригинално се подкрепя и във финала на поемата, когато един от младите ученици на Бетовен ужасено слуша „звуковете бурни на рояла”, задавайки въпроса: „Безумец, дали не възмечтава/ да заглуши светът – и нов закон/ да тури на хармонията той?”. Окован в догмата на статуквото, ученикът не е в състояние да се докосне до съвършенството, да прозре сътвореното от гения на висшия дух. На ужаса на ученика е противопоставен размисълът на Бетовен:

                        Ти имаш свой особен дял... ти сне

                        от небесата пламък Прометеев,

                        да го запалиш в хорските сърца

                        и, възгорени, да ги възвисиш. –

И в тях сърца, един през вековете,

ти ще живейш безсмъртен в смъртний мир.

            Творчеството бива въздигнато до ранга на „особен дял, който осигурява на твореца безсмъртието в „смъртния мир”. Именно на тази основа страданието бива интерпретирано като духовно прозрение за тайната на битието.

            Така във финала на „Cis moll” е изведена пряко идеята на творбата за надмогване на тленността на човешкото битие чрез изкуството, което остава неподвластно на времето. И тук, както и в останалите философски поеми на Пенчо Славейков, е внушена тезата, че творецът участва в сътворяването заедно с бога. Творецът затова е и наречен творец (подобно на Бога творец).

 

            В поезията на Пенчо Славейков проблемът за страданието е разгърнат в семантичната верига страдание – надмогване на страданието – победа на духа. В поемата „Cis moll”, посветена на великия немски композитор Бетовен, този проблем е изведен като главен. Смислов фокус на неговото разгръщане е идеята за величието на творческия дух, съхранил неумиращия копнеж по идеала. Чрез образа на гениалния композитор читателят бива изправен пред проблема за непрестанната борба, под знака на която творецът изявява могъществото на своята дарба.