Станете наш приятел

Вход

Курсове по БЕЛ

Начало arrow МАТУРА ЗА ОТЛИЧЕН arrow Бунтът на личността и изборът на свобода в стихотворението „Кукувица” на Елисавета Багряна

Бунтът на личността и изборът на свобода в стихотворението „Кукувица” на Елисавета Багряна
Оценка: / 2
СлабОтличен 
Автор Роберт Димитров   

Елисавета Багряна, която започва да твори активно през 20-те години на изминалия век, притежава силен и свободолюбив дух, който се бунтува срещу тесните рамки на битието, срещу стереотипите в обществото и отредената на жената роля в патриархалното общество. Емблематична в това отношение е първата стихосбирка на поетесата – „Вечната и святата”, която излиза през 1927г. Едно от произведенията от цикъла, в което най-силно е заявена и защитена тази житейска позиция, е стихотворението „Кукувица”.
            Лирическата героиня в Багрянината творба е жена скитница, която изразява своя протест срещу утвърдената роля на жената в обществото, което от векове я поставя единствено в затвореното пространство на дома. На остарелия патриархален модел е противопоставен един нов начин на мислене, който позволява на представителите на женския пол да бъдат да отстояват свободния си избор, да бъдат сами господари на живота си и да се развиват според техните мечти и копнежи. Бореща се срещу наложените ограничения, Багрянината героиня тръгва по свой собствен път и е готова да приеме опасностите и „наказанието” за избора си – самотата и страданието, които я чакат в последните ѝ години.
            Основното послание на творбата е загатнато още в заглавието на стихотворението. Образът на кукувицата се свързва с невъзможността да се изгради собствен дом и да се полагат грижи за семейството. Подобно на птицата, лирическата героиня е свободолюбива и не може да се впише в традиционната си роля – тази, която социумът очаква от нея. Тази идея е въведена чрез стиха „няма нивга аз гнездо да свия”, силно доказателство за отказа на Багрянината героиня да се затвори в дома и да стане негов пазител.
            Целият художествен текст се гради на принципа на отрицанието („обезвесен”, „неведнъж”, „без насита”, „няма нивга” и т.н.). Така недвусмислено е показан вътрешния бунт на отстояващата своя свободен избор личност. Лирическият Аз смело отказва да приеме традициите и бремето на патриархалното общество, което би я превърнало в робиня на мъжа, би накърнило нейните права и интереси. Творбата представлява диалог в монологична форма, като адресатът на стиховете не е само мъжът, на когото Багрянината героиня не желае да се подчини, но и съвременната жена, която трябва да се превърна в равноправен член на обществото, да следва своите мечти и копнежи.
            Поетесата заявява едно ново разбиране за съществуването, разрушавайки оковите на българското традиционно мислене. Смисълът на човешкия живот се крие в неподвластния на времето полет на духа, в жаждата за свобода и нови хоризонти. В текста присъстват и митологични елементи, които зазвучават в сравнението на лирическата героиня със същества от фолклора:

Мен ме е родила сякаш веда
и ми е прокобила несрета.

            В българското съзнание ведите са женски създания, които, лишени от дом и семейство, бродят нощем и влизат в конфликт с хората. Като същества, които не принадлежат на земния свят, ведите не следват човешките правила и норми. Именно затова Багрянината героиня открива аналогии между себе си и митичните същества, като общите точки между двете са хаосът и скитничеството в различни пространства. Не е случайно желанието на поетесата да включи фолклорни мотиви в стихотворението си, както и характерни за народните песни и разкази словосъчетания („рожби румени”, „гнездо да свия”, „край огнището да шетам”). Те създават усещането за връзка с родното, патриархалното и на техен фон бунтът срещу традиционното зазвучава още по-категорично.
            Багрянината героиня предпочита дисхармонията, полета на духа пред уюта и подредеността на живота в ограниченото пространство. Тя иска да се развива, да опознава света, може да слуша, но иска и да каже и своята дума: „другите да слушам без насита/ и сама да пея на припевки”. До края на собственото си съществуване е готова за нови приключения и предизвикателства, волята да опознае непознатото е жизнеутвърждаваща:

И така живота ще премина
ненаситена, ненаживяна.

            Двойното отрицание в цитираните стихове е показателно за невъзможността и нежеланието на лирическия Аз да подмени движението с покоя. Погледът ѝ е насочен към непознатите пространства далеч от родината („по света да скитам”, „сама в чужбина”). Само там разкрепостената личност, отказала да приеме остарялото мислене на обществото, може да постигне щастието си. Идеята за напускането на дома и мотивът за пътя са представени по необикновен начин. За патриархалния българин откъсването от родното е страдание, защото остава далеч от семейството и близките, от корените на рода. Но за Багрянината героиня пътуването носи опиянение, радост и чувство за вътрешна удовлетвореност. Затова и съдбата на „кукувица бродница” е приета спокойно и дори желана:

И кога умра сама в чужбина,
кукувица-бродница ще стана.

            Желанието за свобода води и до недостатъци за лирическата героиня. Един от тях е самотата, на която я обрича отказът „гнездо да свия”. Сама в чуждото и неуютното пространство, без да познава никого и може би ненужна никому – такъв ще е краят на Багрянината жена. Категоричността за последиците е заявена чрез употребата на „кога”, а не „ако” – героинята няма как да избяга от съдбата си. Но тя е готова да я приеме, защото по такъв начин ще остане вярна на себе си. Ще изпитва страдание, но ще е имала един дълъг и свободен житейски път зад себе си, който ще е утехата в последните мигове.
            Неоспоримият поетически талант на Елисавета Багряна не остава незабелязан и тя бива оценена от голяма част от съвремениците си – както в България, така и в чужбина. Нейният свободолюбив дух се пренася и в произведенията ѝ, които звучат актуално и до днес.