Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow Може ли да победим злото? - „Песен за човека ” Никола Вапцаров

Може ли да победим злото? - „Песен за човека ” Никола Вапцаров
Оценка: / 18
СлабОтличен 
Автор Мирослава Георгиева Няголова   

 

Човек не се ражда престъпник или злодей, не собствената му природа, асоциалните условия го тласкат в бездната на злото, но човекът и на моралнотодъно може и трябва да съхрани светлината в душата си, да съумее да победипрестъпното и да утвърди благородното у себе си.

Със стихотворението „Песен за човека ” Никола Вапцаров завършва поетичнияцикъл „Песни за човека”. В стихотворението поетът проследява пътя, койтоизвървява един престъпник и убиец, един тежко прегрешил човек, като се стремида разбере защо лирическият герой е извършил злодеянието, защо е отнел бащинияи погубил собствения си живот. Представен е конфликтът между обществото и единобикновен човек, дръзнал да подаде ръка дори на престъпник. Именно катообикновен и мирен човек той е способен да разбере кога грешникът се е поправил,защо се е разкаял за стореното и под влиянието на какви хора и идеи е стигналдо нравственото си прераждане.

В „Песен за човека” опонентите в спора дали човек е добър или лош поприрода, са дамата и лирическият говорител. Тя е изразител на традиционнотообществено мнение, а лирическият говорител е човекът, търсещ преди всичкопричините за случилото се. Уж и двамата защитават противоположни схващания засъщността и наклонностите на човека, но аргументирайки позициите си, те стигатдо твърде сходни истории за братоубиеца и за отцеубиеца. В „историята” надамата фабулата само се набелязва, без да се разглеждат комплексно събитията ибез да се обяснява какво ги е предизвикало. Тя постъпва както обществото, коетоследва законите, независимо дали те са правилни или не в даден момент. В тозисмисъл нейната история може да се схване като средство за манипулация и тъкмо снего си служи, за да обоснове омразата си към „човека изобщо”:

Но тя ме прекъсва сърдито:

Ах, моля, запрете!

Аз мразя човека.

Не струва той вашта защита.

Аз четох как някой

насякъл с секира

насякъл сам брат си, човека.

Измил се,

на черква отишъл подире

и... после му станало леко.

Служейки си с диалектни и простонародни думи, лирическият говорителподчертава своята близост със суровия до жестокост свят на обикновените хора:

Тя, случката, станала в село Могила.

Бащата бил скътал пари.

Синът ги подушил,

вземал ги насила

и после баща си затрил.

Но в месец, или пък

във седмица само

властта го открила и... съд.

Ала във съдът,

не потупват по рамото,

а го осъждат на смърт.

От значение за изграждането на цялото послание на творбата са различнитеформи за назоваване героя. Отчетливо са различени неутралните имена – „синът” и„злодеят злосторен”, както и индивидуалното „субект”, с което се цели да сеоткрои себепостигането на човека: „Но във затвора попаднал на хора и станалчовек”. Ето, това е основната мисъл, с която лирическият говорител защитавагрешника! Той иска да покаже на обществото, че в случая то прави грешка, катоосъжда на смърт престъпник, покаял се искрено за извършеното злодеяние. Нещоповече, този  човек е проумял, че именнозатъпяващият живот го е тласнал към убийството на баща му. Мизерията води доалчност, а алчността – до престъпление. Най – ценното в това негово прозрение еразбирането, че светът е зле устроен и че всичко би могло да бъде „по-иначе”.

            И после разправял:

                        „Брей, как сеобърках

                        и ето ти тебе бесило.

                        Не стига ти хлеба,

                        залитнеш от мъка

                        и стъпиш в погрешност на гнило.

                        И чакаш така като скот

                        въртиш се, в очите ти –ножа.

                        Ех, лошо,

                        ех, лошо

                        светът е устроен!

                        А може, по иначе може...”

Осъденият престъпник логично стига до истината за нечовешкото си деяние. Занего песента пред  лицето на смъртта евисша форма на „човешка” изява, с която той се „извисява” над нея. „Новият” подух човек намира сили в себе си и излива песента си от душа, за да я отпратикъм света, към този жадуван нов свят, който ще е много по-висш, и по-справедливот законите на старото общество. Дори звездите изричат необичайното, нозаслужено: „Браво, човек!”

Човекът често греши, принизява човешкото у себе си, но е способен напромяна. Хуманистичното мнение е основано върху разбирането на човека, върхуобичта и вярата в него и илюстрирано с греха на отцеубийството, престоя взатвора, осъзнаващото страдание и победата над злото.