Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow Трагичното и оптимистичното в поемата „Септември”

Трагичното и оптимистичното в поемата „Септември”
Оценка: / 31
СлабОтличен 
Автор Беатрис Владимирова   

 

Гео Милев е фигура в българската литература, чието място е съизмеримо с тована Пенчо Славейков – и двамата са културни мисионери, ненадминати  по ерудиция и страстност. Интелектуалец с изключителен размах, Гео Милев е двигателят на третата модернистична вълна в литературата – авангардизма, който се изразява най-вече чрез експресионистичните тенденции.

Най-емблематичното Гео-Милево произведение е лирическата поема с публистично-полемичен характер „Септемри”. Тя е публикувана в списание „пламък” през 1924г. и отразява събитията от Септемврийското въстание, случили се година по-рано.

Гео Милев в поемата „Септември” излага своите възгледи за историята, бъдещето и човечеството, като тръгва от националното, което преминава в общочовешко. Гневът – справедлив и величав, поражда бунта на народа за по-добро същетвуване. В своя стихиен порив, разбунтувалите се израстват от маса в „НАРОД”.

В текста на поемата се преплитат трагичното и оптимистичното. Трагизмът произтича от ужаса на братоубийството, от усещането за безкрайност на човешкото състрадание, което е придобило свръх мащаби, а на финала авторът утвърждава оптимизма, носен от човека способен да намери сили в себе си, да възстане и да заяви своето желание за промяна към по-добро.

Нощта ражда из мъртва утроба

 вековната злоба на роба:

Своя пурпурен гняв –

величав.

Оксиморонът „нощта ражда из мъртва утроба” и „пурпурен гняв” напомнят величието на зората, началото на един нов живот, ново начало. Образът на „тъмните долини” внушава идеята за мащабност и всеобхвантост, но също така навява злокобност и страдание.

В първата част е представено пространството и неговите всеобхватни размери от където произтича и трагизмът. Това става чрез изброяването на местата откъдето се спускат въстаниците чрез еднословни редове и неспазването на правилата за пунктуация. Именно това оварваряване на лексиката показва стихийността на бунта: „из дебри пустинни / из гладни поля / из кални паланки / села / градове / дворове / ...”

Непосредствено в текста е представен и гневът на масите, които се заражда из „мъртва отрова”, за да се превърне в движеща сила на хората, впуснали се неудържимо в своя порив за свобода. Бунтовниците се спускат стихийно „през глухи усои / през есенни жълти гори / през каманаци...”

Гео Милев не спестява натуралистичните детайли при физическото описание на борещите се: „изпокъсани / кални / гладни/...” измършавели от труд / загрубели от жега и студ / уродливи...” и това тяхно описание поражда трагизъм, тъй като въпреки своите измършавели и загрубели тела, те се впускат в стихийния бунт.

Авторът използва градация, за да представи опиянението от бунта и стихийната сила на възстаналия народ. Показва как от народ „затъпен / унижен / по-нищ и от просяк / останал без мозък / без нерви” се превръща в „НАРОД” като възстава срещу поробителите и „със своите кърви” ще стане „СВОБОДЕН”

Този народ желае свободата си и той се впуска в бунта от Мъглиж, Стара Загора, Нова Загора, Чирпан, Лом, Фердинанд и т.н., без значение от тяхното социално, емоционално и физическо положение, без значение от тяхната вяра – всичките желаят едно и също, а именно това да бъдат свободни. По този начин Гео Милев изобразява колективната саможертва.

Но освен колективната саможертва в „Септември” е показана и индивидуалната – тази на поп Андрей. Неговият образ фокосира вниманието, защото е единственият, който има име, който има свой глас. Той е непримирим, отстояващ  свободата на човешкия дух, самотен, но и изключителен. Макар да е божи служител, той „с легендарния топ / стреля / снаряд след снаряд - - / ... право там / в божия храм”, защото той истински вярва в човека, който ще се изправи срещу несправедливия божи свят. Поп Андрей сразява със своето слово: „ – Страхливо вий поглед отпущате / пред близката смърт на човека, палачи! / Що значи / Смъртта на един? / Амин! – „ Гео Милев показва и неговата смелост и готовността си да умре тъй като: „ бързо нахлу / сам на врата си въжето / и без да погледне небето / - увисна - / език / между зъбите стиснал::” Това обесване е единствената статична картина в текста. Поп Андрей става символ на твърдостта и идеята за свободата като висша ценност, но неговото опълчване срещу вярата поражда трагичното в неговия образ.

Но въпреки трагичността, която обхваща цялото произведение на финала присъства надеждата и оптимизма.

В края на поемата авторът ни показва картината на „Блажения рай” и че има надежда, че след тъмнината, която е обхванала кървавата земя, ще изгрее слънцето на един нов по-добър свят. Гео Милев внушава идеята, че ще се появат нови ценности, че „Земята ще бъде рай” и че „Септември ще бъде май”. Тази оптимистична визия представя един възход, който започва още от самото начало, когато масата хора се обединява и се превръща в „НАРОД”.

Българският експресионист се повлиява от едно действително събитие от българската история – Септемврийското въстание, за да създаде своето произведение, в което умело преплита трагизма с оптимизма. Заявявайки на финала оптимистичната визия, че „Земята ще бъде рай” и „Септември ще бъде май”, показва, че има надежда.