Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow Проблемът за социалното страдание в цикъла ,,Зимни вечери’’ от Христо Смирненски

Проблемът за социалното страдание в цикъла ,,Зимни вечери’’ от Христо Смирненски
Оценка: / 39
СлабОтличен 
Автор Илияна Лазарова   

 

Творчеството на Христо Смирненскисе ражда в краткия период между Първата световна война и септемврийскитесъбития от 1923 година. Неговото творчество е немислимо, не само, извънреволюционно-борческата традиция в българската поезия, но и извън постижениятана българския символизъм. Поезията му е пропита с одухотворена печал, новъпреки това, тя не е мрачна и песимистична. Смирненски е певец на социалнотострадание и това най-ясно проличава в цикъла ,,Зимни вечери’’, в който тойпредставя картини от живота на работническите квартали.

  Смирненски разкрива една нова, наситена със страдание, драматизъм иборби градска действителност. Обстановката носи белезите на крайна мизерия,сред която се разиграват човешки драми. Разкрива се начинът на живот на хората,доведени до пределната граница на социалните страдания, причина за която ебедността.

  Цикълът пресъздава картини от живота в работническите квартали. Основенпохват при изграждане образа на града е персонификацията. Още в началотоСмирненски внушава мрачната и тягостна атмосфера на тази част от града чрезразгърнато сравнение с ,,черна гробница’’. Така призракът на смъртта е въведеноще в началото, за да придаде трагично измерение на целия цикъл.

  Първата част играе ролята на експозиция, която въвежда в обстановката.Лирическият герой е ситуиран в пространството вън, той се движи край,,смълчаните хижи’’, за да стане непосредствен свидетел на ,,вечната бедност игрижа’’ в тях. Обстановката носи белезите на крайна мизерия, сред която серазиграват човешки драми. Погледът през ,,мътните стъкла’’ на бедните къщуркиразкрива начина на живот на хората, доведени до пределната граница насоциалните страдания. Бедността е причина за драмата, която се разиграва в едноработническо семейство. Бащата се завръща вкъщи ,,безхлебен’’ и ,,пиян пак’’.Пиянството е неговият единствен и повтарящ се начин за отреагиране нажитейската безисходица. Той обаче довежда до душевно огрубяване и нравственадеградация.

  Сред тегнещата гъста мъгла се мяркат призрачни силуети. Образът наслепият старец и детето изплуват и отново изчезват в мъглата, но именно с тях есвързан непосредственият лирически изблик на героя:

Братя мои, бедни моибратя —
пленници на орис вечна, зла —
ледно тегне и души мъглата, —

на живота сиватамъгла.

Смирненски не само изразявасъчувствие, състрадание и болка за съдбата на бедните. Той внушава, че тазисъдба има фаталистично измерение, обрича ги на вечно страдание, което убива.

  В петата част погледът отново е насочен навътре- в поредната беднакъщурка, за да разкрие картината на една трагедия. Причина за нея отново сабедността и мизерията. Смъртта е взела поредната си жертва-младо момиче. Вконтекста на тази трагедия образът на цветята от скреж по прозореца придобиваголяма символна натовареност. Чрез тях Смирненски внушава, че младостта икрасотата на бедните са крехки и кратки, умират преждевременно и изчезватбезследно.

  В последната шеста част са въведени образите на двете деца, спрели закратка почивка до фенера. Техният образ отново е свързан със символните образиот обстановката: двете звезди над затвора, ,,злорадствени песни’’, снежинките илоквите кал. Уморени, треперещи и скръбни, децата изживяват кратък миг напочуда от падащите край тях снежинки. Превръщането на снежинките в кал,отвеждадо внушението за краткия им живот, чистота и красота.

  Художествената интерпретация на социалното страдание, определя поезиятана Христо Смирненски като ценност в българската литература, която до появата нанеговото творчество не познава такава богата картина, наситена с образи,цветове и звуци. Лириката на Смирненски е новаторска, не само в тематичноотношение, а и като първа поетична картина на големия град. В нея се налаганова предметно-реалистична образност, продължена като тенденция в творчествотона поети от следващите поколения. Социалната поезия е истинско доказателство заизключителния талант и хуманизъм на Хр. Смирненски.