Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow ВАПЦАРОВ – „ПЕСЕН ЗА ЧОВЕКА” – УРОК ПО ХУМАНИЗЪМ

ВАПЦАРОВ – „ПЕСЕН ЗА ЧОВЕКА” – УРОК ПО ХУМАНИЗЪМ
Оценка: / 29
СлабОтличен 
Автор Гено Младенов Николов   

Главните общочовешки нравствени норми се опират на катарзисно възкресяващата етика.

Уроците по хуманизъм са най-съществените в нашето земно съществуване. „Песен за Човека” на Вапцаров е един добър урок по хуманизъм.

Цялостната защита на Човека като същност и личност се оповава на чиста и силна любов към хората. Убедителността произтича от истиността и същината на чувствата в сърцето. Човек е силно обичан и вярата в него е непоклатима. Това спомага елементите от доказателствената част да се подредят правилно по местата си. Обичта към Човека е силна и истинска и силна и това позволява аргументите в негова защита да останат непоклатими.

Буржоазната дама в „Песен за Човека” е афектирана и се води от повърхностни чувства. Това не `и позволява да подреди и да намери точно място на доводите си срещу Човека.

Човек, като най-висше творение на природата, заслужава обич, доверие и надежда. Не може да го упрекнем за „тежката, човешка, жестока, безока съдба”. Хуманизмът се изразява в това не да се покаже колко лош е човек, а да се открие и малкото добро, което носи у себе си. Защото Човекът оправдава вярата и надеждата спрямо него. Всеки от нас рано или късно се преборва със злото у себе си. Хуманността е изграждащата ни същина. С помощта на нещо или някой всеки от нас се учи на хуманизъм. В „Песен за Човека” Човекът влиза в затвора. Затворът като символ за инстанция, в която са събрани тези, които не са хора. Там по принцип са тези, които пречат на обществото да бъде хуманно. Но правилото има свое опровержение. В затвора Човекът попаднал на хора. Има противопоставяне на значението на инстанцията затвор и същността на човека.

Поучителна е любовта и вярата в човек. В хуманното общество човек поради „тежка, човешка, жестока, безока съдба” допуска слабост. Лошото е взело превес. Но ние обичаме човека и вярваме в него. Вече при други обстоятелства – в затвора – човек достига до своята същност и разбира своята сила. Сега доброто е взело надмощие. Победата му е окончателна поради истиността и устойчивостта на нравствените устои. Разбирането на човешката същност е урок по хуманизъм. Сърцата ни са свързани с неподправената нишка на любовта. През целия си живот човек опознава себе си, вглеждайки се в околните.

Най-съкровените си чувства и мечти човек изразява в песента. Песента извира от самото сърце на човека. В „Песен за Човека” песента разбулва тайната на живота. Тя разкрива пред злосторника етичното измерение на съществуването. Той вече знае не само как се живее, но и как се умира. В урока по хуманизъм съществени моменти са тези за нашето познание и мястото ни сред майката природа. Както сме подвластни на нашето раждане, така сме подвластни и на нашата смърт. В урока по хуманизъм намираме собственото Аз и собственото си място. Цялостното търсене се увенчава с успех, защото стремежът е породен от голямата любов и вяра в Човека.

Знанието за живота и смъртта е най-високото знание, което човек може да постигне. И колкото и парадоксално да звучи, любовта и вярата осигуряват това знание. В този урок по хуманизъм ние се учим силно да обичаме и безпределно да вярваме в Човека. Любовта и вярата е разбудила творческите начала у човека. Животът „по-хубав от песен” е неговият светъл проект. Човек побеждава тъмните сили на злото. Побеждава мрака в душата си и получава озарение за живота като ценност. В това е същността на урока по хуманизъм.

Песента на човек променя не само самия него, но и заобикалящия го свят. В такъв момент затворът – пространството на ограничаваната свобода – „трепери позорно”. Песента е песен на свободата. От нея започва творческото преобразяване не само на човека, но и на битието. В този смисъл урокът по хуманизъм е урок за живота въобще. Песента надмогва смъртта, защото тя остава „в сините устни” като символ на побеждаващия живот. Човекът не само е разбрал как се живее, но и как се побеждава страха от смъртта. Той е осъзнал своята същност и е повярвал в себе си. Усвоил е урока по хуманизъм. Придобил е свободата на своята песен – „Песен за Човека”.