Станете наш приятел

Вход

Реклама

Курсове по БЕЛ

Начало arrow Конкурсни творби arrow ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА „СТАРИЯТ МУЗИКАНТ”, ХРИСТО СМИРНЕНСКИ

ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА „СТАРИЯТ МУЗИКАНТ”, ХРИСТО СМИРНЕНСКИ
Оценка: / 14
СлабОтличен 
Автор Гено Младенов Николов   

Стихотворения като „Старият музикант”, „Уличната жена”, „Зимни вечери” предвещават идването на един несъмнен художник, един вещ психолог в лицето на Христо Смирненски. В своите картини от големия град Смирненски създаде незабравими образи на страдалци и жертви на тогавашното общество. Старият музикант, също като уличната жена, цветарката и малките гаврошовци, е едно обвинение към несправедливостта. В отношението си към този тип герои авторът се проявява като голям поет хуманист. Той открито изразява своето съчевствие и състрадание; съвестта му е разтревожена от горката участ на стария музикант, трескавият му ум търси разрешение на крещящата социална несправедливост. „Старият музикант” не е стихотворение констативно и съзерцателно, то обвинява и насочва към размисъл и действие. Ориста на музиканта е пресъздадена и чрез конкретно-реалистичен рисунък, и посредством универсализирани обобщено-символни картини на мрачното битие. По този начин се осъществява проблемно-интонационната линия в поезията на Смирненски, в която ярко се проявява хуманизмът и нравствената позиция на твореца.

Чрез лирични детайли авторът одухотворява абстрактното понятие в „Старият музикант”. Смъртта е „кървава” и „многоръка”:

А зад гърба му пристъпя Смъртта

кървава и многоръка,

и по цигулката старческа тя

опъва полекичка лъка.

Смирненски обича като свой герой страдащия старец. В неговата поезия музикантът живее своя неповторим живот, изпълнен със страдание. Характерните подробности са особено жизнени в поезията с оглед на нейната синтетична природа и затова трябва да притежава скрит емоционален заряд. Детайлите в стихотворението „Старият музикант” са ярки, изразителни, свежи:

Все там до моста приведен седи,

тегли полекичка лъка,

а над главата му ревностно бди

черната старческа мъка.

С много малко багри, със сгъстена пестеливост поетът е нарисувал картината. И е намерил същественото в детайла: „тегли полекичка лъка”. Това изразява и старческата немощ. В картината се ражда необикновеният образ, който я изпълва с поетическо внушение – „а над главата му ревностно бди черната старческа мъка”.

Тук е поетическата изненада. В последствие пак от този детайл: „ тегли полекичка лъка”, ще се яви и голямото обобщение на творбата – другият образ – на смъртта, която по старческата цигулка също „тегли полекичка лъка”. И зазвучава този призрачен, този единствен в нашата литература дует.

Тази хуманистична позиция на твореца намира още едно ярко художествено превъплъщение. Защото Смирненски вижда света в своята антихуманна същност. Идеологическата доктрина вече не е цел, а градивен елемент на една съвършено нова за българската литература художествена система, която осмисля несправедливото устройство на света и чертае неизбежността на една същността социална промяна.